Всичко започва простичко.. от общи интереси и хобита (от омраза към трети човек може би?), от взаимна изгода, от скука..или по някаква нелепа случайност. До моментът, в който започвате да създавате спомени заедно.
Истинските ти приятели са онези, които са те виждали размазан на пода, препил, ревящ за поредната изгубена любов. Те са онези, които са ти помагали да станеш и са те прибрали у вас. Друг път пък са те спасявали от провал, които са говорил с теб по телефона с часове. Те са се разхождали безцелно из непознатия град с теб, танцували са под дъжда, пели са любимата ви песен с цяло гърло....
Някои хора са около теб, не толкова за да
привлекат вниманието ти към тях самите, колкото да изиграят ролята на огледало.
Само в техните очи можеш да се видиш истински, без оправдания и предразсъдъци. Това са твоите приятели.
Истинските хора имат своите пороци, своите
недостатъци, понякога са непоносими и никога не са безгрешни. Те са яростни,
когато ги ядосат, не просто гневни, а яростни. Те изказват своето мнение на
висок глас, знаят кога да подадат ръка, да дадат втори шанс, но знаят и кога да
не простят.
Все по трудно е да се намерят такива. Истинските
и хубавите неща обикновено се държат в склада, защото са по една-две бройки.
И
ако си луд късметлия ще се докопаш до някое от тях.
Понякога пътищата се разделят и искаш-не искаш с неприкрита неохота и тъга в очите трябва да пуснеш приятелите ти да поемат по своя път. Не защото вече не сте приятели, не заради глупава кавга или защото не ви пука един за друг... А защото понякога надрастваме хората, които обичаме. По същият начин, по който в началото сте имали нужда един от друг, сега имате нужда .... да не се нуждаете. Абстрактно...
Понякога си мисля, че някои
хора в живота ни са само преходни. Идват, преобръщат всичко с главата надолу (или го подреждат? ) и
си тръгват. За да започнеш нова история, нов старт, с нова гледна точка. За да те направят човека, който трябва да си, за да извървиш, това което те очаква, да те подготвят за моментите на щастието и нещастието, което те чака зад ъгъла. Като патериците, които все някога трябва да оставиш. Като плюшеното мече, за което си станал прекалено голям, но никога не би захвърлил.
Както някой беше казал... ако искаш да разбереш какво се случва по-нататък в книгата, трябва да намериш сили да обърнеш страницата. И това, че си го направил, не значи, че си забравил предишните глави от историята, или че не ги харесваш...напротив. Без тях нищо нямаше да е същото.
Обичайте старите си приятели, но направете и път на новите...един ден и те ще попаднат в графа минало.
p.s. To everybody who's wondering if I write for them : I do.
