сряда, 23 април 2014 г.

Онлайн съм

Чувам писукащият звук от телефона ми. Някой ми е писал. След малко този звук се заменя с друг, подобен на малко звънче - ето, че някой ме търси от друго приложение. Лаптопа ми издава бълбукащи звуци - и там някой е решил да сподели нещо с мен.

Онлайн съм. Значи съм на линия.
А на мен хич не ми е до хора....

Интернет, 3G, Wi-fi - изберете си сами формата на вашата дрога. Ще сте "вързани" за нея и трудно ще можете да се измъкнете. Ще се опитвате да намалите времето прекарано в мрежата, но все по-често ще откривате, че за вас тя е 70 процента от ежедневието. Ще се чудите какво да правите с ръцете си, който са свикнали да удрят по малката клавиатура. Очите ви ще шарят, липсвайки им блестящият екран. Ще се отегчите и бързо ще се завърнете към нея. Няма да можете да си представите деня без нея. Сякаш сте...
Пристрастени.

Онлайн сме. Всички до един. Аз съм просто пиксел, до мен седи още един, до него трети - и хоп, ето ти я картинката. Каква картинка сме обаче ?
Смешна, ето каква.

Новините са онлайн, както и дневният ни хороскоп, плащанията са електронни, покупките също. Все по-голяма част от парите ни са цифри на монитор, а не хартийки в портфейла. Връзките ни са онлайн. Обичта ни е мобилна. 

А щом падне батерията ще се лутаме дълго в мрака.