Приготвяйки се за първото ми интервю за работа (било
то дори само стаж) в живота ми, бях повече от нервна. Дали не съм прекалено изтупана,
дали парфюма ми не е прекалено силен, дали не говоря с натрапчив акцент? Това
бяха само малка част от въпросите, които кънтяха в главата ми. Като предпазна
мярка бях на уговореното място десет минути по-рано,изпих едно бързо кафе и влезнах в офиса.
Всеки си представя офиса на една медия по различен
начин. Това, което очаквах аз, бяха
възрастни хора със закостеняли разбирания за реалността. Тук-там някой
пепелник, вестник „Капитал” и картонени чаши с черно кафе. Очакванията ми обаче
не се оправдаха.
Посрещна ме пълничък мъж с детска усмивка, който
по-късно се представи като Ивайло Панайотов – мениджър на Mega Media Group. Въпросната медийна
група бе изградила мрежа от сайтове – спортен, новинарски, клюкарски и
най-новият на женска тематика – Nie-jenite.bg.
След
бърз разговор, от медията ми предложиха тримесечен стаж. С огромна усмивка и
надежди за блестяща кариера, аз приех.
На следващия ден, още в 9 сутринта, имах
възможността да се запозная с екипа на женския сайт. С ведри лица, очевидно
свикнали с този така ранен за мен час, ме посрещнаха Дани, Мони, Теди и Хосе.
Дани (Даниел) и Хосе (чието истинско име научих месец след това ) бяха
програмистите и уеб-дизайнерите на сайта. Месеци след нашето запознанство често
оставах без дъх от смях – винаги знаеха как да разведрят обстановката с
пикантен виц, закачлив прякор или приятелска шега. Мони (Симона) беше главният
редактор на сайта – всички статии минаваха през нея преди да бъдат официално
пуснати в мрежата, а Теди (Теодора) беше нейна колежка и добра приятелка, с
която са отгледали сайта като свое родно дете. Двете момичета бяха едва две
години по-големи от мен, студентки в Софийски университет, специалност
Българска филология. През моето стажуване с тях се наслушах на коментари за
класически романи и не веднъж им съчувствах за тежките изпити.
Офисът беше разделен на няколко по-малки зали – по
една за всеки сайт. Това, което бързо забелязах беше, че никоя друга зала не
кънтеше от смях и не беше така приветлива, колкото тази на Nie-Jenite.bg. Всеки
беше добре дошъл да си придърпа стол и да се настани с лаптопа си в нашата
компания.
Естеството на работа ме затрудни в началото –
трябваше за по-малко от час да напиша поне две оригинални статии, минали
проверка за правописни грешки и придружени с добре подбрани снимки. Медията искаше
да се наложи в интернет пространството – а всеки знае, че то бълва женски
сайтове от всякъде. Още първата седмица успях да спечеля доверието на екипа и
бях наградена с правото да публикувам статии без да имам нужда от предварително
разрешение от редакторката. Статиите, които пишех бяха много разнообразни –
сайта съдържаше различни колонки. Любимите ми три бяха „Архитектура”, „Книги” и
„Любопитни факти”. През тези три месеца статиите за невероятни сгради из целия
свят бяха поверени само на мен – бях повече от щастлива да научавам по нещо
ново всеки ден. А рубриката „Книги” беше много интересна – издателство Colibri изпращаше книги, които
екипа да прочете и да коментира. Щом дойдеше дългоочаквания колет, всички му се
нахвърляхме и си заплювахме определена книга.
Трите месеца в тази медия бяха незабравимо
преживяване за мен. Както във всяка друга професия и тази имаше своите
трудности. Днес пререканията в екипа ми се струват толкова маловажни пред
спомена за щастливите моменти. И изпушените цигари, изпитите кафета и изядените
торти за рожден ден могат да го потвърдят.
Радвам се, че точно Nie-Jenite.bg беше моят пръв досег до
света на журналистиката – макар и не толкова сериозна, но със сладък привкус.
След тримесчния ми стаж в сайта започнах да мисля и работя на по-високи
обороти, а креативността вече е сред добре развитите ми качества. Екипът ме
научи, че работата си е работа и трябва да се изпълнява в срокове – но понякога
можеш да се поотпуснеш и да му отвържеш края. В бъдеще ще се опитам да намеря
друг такъв екип, с който да изградя кариера.
Nie-Jenite.bg остави
трайна следа в мен, послужи ми като висок старт и ме накара да заобичам още
повече бъдещата си професия. Затова мога без съмнение да кажа – стажът ми в
тази медия беше успешен!
