Преди четири години единствената ми мечта беше да бъда журналист, да съм винаги в центъра на събитието, да водя динамичен живот.
Четири години след началото на следването ми за журналист, дори не гледам телевизия, дори не поглеждам към вестниците... Ако видех тази статия в интернет бих я подминала.
Защото журналистиката за мен е толкова умряла и изродена, че бих се срамувала да се нарека журналист.
След четири години следване в посредствен университет, в който изпити се вземат по-лесно и от някое ниво на електронна игра, без най-малкото знание и усилие, мога да кажа, че се сбогувах с наивните си мечти.
Бих казала и "убила", но и драматизмът вече ме дразни.
Дразни ме "шокиращото", дразни ме "сезационното", дразни ме "Ама те по телевизията казаха...".
Не желая да имам нищо общо с индустрията, която се основава на нископлатени, злобни бабички и лелички с остаряли виждания, решили да се изкачат в професионалнат пирамида - считай от учителка да станат "журналист".
Индустрия, която прилапва, сдъвква и изплюва всичко ново, младо, популярно, докато не изцеди от него и последния "лайк". След това го захвърля.
Срам ме е да кажа, че съм искала да бъда журналист - човек, който в днешно време копира статийки с правописните грешки и ги поства, без да знае колко авторски права нарушава. Иска ми се да ви кажа, че има и грамотни журналисти, с целия си, които не лъжат и спазват всичко, което се опитваха да ни преподадат в посредствения университет - НО НЕ ВИДЯХ.
Работих в различни медии и си мислех, че съм по пътя към върха, без да знам колко ценно време пропилях.
Сега като си помисля - не съм го пропиляла, просто по-бързо разбрах, че журналистиката и аз нямаме нищо общо.
Дори думите вече започнаха да ми стават излишни.
Дори тези статийки в блога ми вече изглеждат смешни.Защото на никой не му пука колко ми беше гадно да живея в общежитие или възгледите ми за държавата.
Защото колкото и драматизъм да влея в тези редове утре ще го забравите и нищо няма да е променено.
Ще каже някой - бори се, в младите е надеждата..!
Но аз не съм борец. Не и за журналистиката. Не и за моето писане.
Аз отдавна се отказах от тях.
