Ах, студентски живот!

Обичам, когато Университет Х реши, че :


1. Блок "Х" се намира на коренно различна географка дължина и ширина от блок "У", съответно климатичните условия в "Х" блок са много по-благоприятни и парното би било загуба на пари.

2. Работното време на касите е само примерно. В свободна държава сме! Всеки може да работи, когато пожелае...

3. В случай че все пак има парно, то при появата на първия слънчев лъч, то трябва незабавно да бъде изключено, защото слънцето е мощен източник на топлина и студентите могат да прегреят в стаите си.

4. По две лампи на етаж са напълно достатъчни, все пак малко мистерия да има! Както се пееше в една песен: oh but people look well in the dark.

5. Канализацията и течащият таван са най-малкият и незначим проблем на един студент

6. За сметка на това пък фасадата на блока трябва да е измазана и изрисувана , все пак ние европейци ли сме или не ?

7. Пари за асансьор ще има следващият месец.

8. Здрави легла и мебели заслужават само момичетата, или пък някои други студенти, които са се объркали да направят ремонт за минимум 300 лв.

9. Майната му на личното пространство! Не ни е*е, че сте голи! Влизаме да видим дали в -15 градуса случайно не се отоплявате с... П-Е-Ч-К-А.

10. Хлебарките и дървениците са наши събратя. И същите могат да бъдат прогонени с приятелска подкана "Хайде навън, буболечки" и разтвор от минерална вода и сол.

11. Да живееш в блок на Университет Х е привилигия. Сега можеш да благодариш на боговете със скромно жертвоприношение ( най-добре агне или прасе, но и ракията върши добра работа).

12. Купоните са неизменна част от израстването на студента и превръщането му в достоен гражданин на София-та. Всеки оплкакал се е тотален загубеняк и бива възнаграден с думите "Е това е студентско общежитие, какво искаш! Като не ти харесва иди на квартира!"

Addiction

В очите си се криеш,

Мъгляви са представите щом от бутилката направо пиеш,

Но не е уиски, не е скоч, не нито водка, нито вино,

Пиеш и не знаеш, колко време точно мина

Когато са запоследно беше сам,

В ума си,

В сърцето,

В стаята пълна с непознати,

Виждаш болката, но не и бягство,

Усещаш раната, която се разрастна,

И наливаш, и наливаш от бутилката забрава,

Колко много време мина от тогава!

И няма я в очите добротата,

Няма прошка, няма милост

И все катран намираш във сърцата,

И продължаваш от бутилката да пиеш...

А хората искат зелища, храна !

Подай ми, моля те, солта

Да сипя в раната отворена,

Да предизвикам у тях спомена...

Ще заболи ли  раната им още ?

Щом губят се в бутилки нощем?

Щом с илюзии  живеят вече,

Щом истината някак пречи,

На спокойния, пропит живот,

Пропит от сълзи, водка и ...

Кибрит!

Огън блесна в тъмнината,

Набутаха цигарата в устата,

И дърпат, смучат невидели,

С очи грозни, някак потъмнели...

Не чувстват нищо.

Няма болка, раздразнение,

Няма сълзи, а забвение...

И гледаш грозната картина,

И виждаш себе си –

След може би година..

Но пускаш ли бутиклата с отрова ?

Гасиш ли фаса, хвърляш ли цигарата готова ?

Приключвам с интервюто, обещавам.

Повече въпроси няма да задавам.

Оставям те в илюзията ти любима,

Забрави ме, ей сега ще си замина

И ще бъдеш сам с бутилка и цигара.

Спокойно! Тук няма кой да ти се кара!

Довиждане! До скоро! И това е..

Зависимостта като жена е,

Ревнива, глезена, жестока,

И иска още, търси нова стока,

Ти сам си с нея в този брак,

Сам си в черния и грозен мрак....

Но стига вече! Чу достатъчно.

За мен беше наистина.. очарователно,

Да разговарям с теб и с демоните в тъмнината,

Прости, но май заключил си вратата,

Аз тръгвам, чакат ме навън!

....

и той събуди се от сън.