Медиен мониторинг (08.11.13 - 14.11.13)

В продължение на една седмица следих вестник „Сега” на хартиен носител. Изследването ми е базирано на статии и информационни бележки. Методът ми беше анализ на медиен мониторинг. Новините във вестника бяха разнообразни, като отразяваха много добре събитията в страната.

Главните теми във вестника през изминалата седмица бяха няколко, но все със политическа насоченост. Откриваме една водеща криминална новина и две социални. Въпреки че вестникът няма политически възгледи, много от заглавията включваха имена от българския парламент и партии.

Наблегна се на случая „Бисеров”. Заглавията по тази тема бяха следните:

„ДАНС и прокуратурата разгърнаха мащабна операция срещу Христо Бисеров” – главна страница

„Политиците показа завидна информираност по кауза „Бисеров” – 2 стр

„Бисеров не е декларирал конфликт на интереси заради синовете си” – 2 стр.

„Бисеров се намесил и в ремонта на ЗОП” – 2 стр.

Темата заема главно място – разгледана е 4 пъти. Случаят не спира да е обект на внимание  веднъж е на главна страница, и три пъти на втора. Материалите във вестника дават нова информация по казуса Бисеров. В една от статиите се споменават синовете му, и най-вече Ивайло Главинков.

Бежанците и тази седмица бяха водеща новина. Във вестника прочетох следните заглавия:

 „Започва разследване как са изхарчени 200 000 лв за бежанци” – главна

„Зоопаркът в Триполи е пълен с бежанци” – 38 стр

„Държавата ще иска парична гаранция от бежанците” – главна

„Заловеният алжирец се оказа автор на още брутални нападения” – главна

Голямо внимание е обърнато на тази тема – 3 пъти тя намира място в главната страница на вестника. Включен е случаят с алжирецът, извършил брутални нападения.  Другите две заглавия акцентират върху паричната страна на проблема.

Протестите също заемаха главно място във вестника – в един от броевете голяма снимка от събитието беше на първа страница. Заглавията по тази тема бяха следните :

"В Гърция полиция изгони журналисти и окупатори" – 7 стр

"Протестът се вдъхнови от 10ти ноември" – 3 стр

"МВР се закани да сретува протестиращите" -  2 стр

"БСП и ДПС заклеймиха протеста като метеж" – 3 стр

Въпреки, че новината не зае челно място в страниците на вестника, се оказа не по-малко отразявана и важна. Включена е статия с мнението на 2 от партиите в държавата относно протестите. Голямо внимание се обърна и на случаят с насилие от органите на реда върху граждани, с който се спекулираше по всички медии в страната.

Четвъртата голяма новина, която можеше да се открие в печатната медия беше относно държавният бюджет. Някои от статиите на тази тема бяха озаглавения по следния начин :

„Процедурни схватки спряха социалните бюджети” - главна

„Данъчните отстъпки за колите ще са от 20 до 60 %" – главна

„НЗОК изненадващо получава 29 милиона лв повече за 2014” – 3 стр.

„В ЕС стигнаха до компромис за новият бюджет” – 7  стр

Проблемът с бюджета се оказа силно разискван и определено може да се класифицира като „топ новината” за разгледания период.

Не малко внимание се обърна и на темата за пенсиите. Тук заглавия бяха :

„Пенсионната реформа може да бъде размразена догодина” – главна

„Парламентът гласува по-леки условия за пенсиониране” – главна

„Парите за здраве и пенсии минаха на първо четене” – 3 стр.

Два пъти главната страница на вестника беше заета от този проблем. Акцентира се върху пенсионната реформа и решенията на парламента относно какъв дял от бюджета да се задели за пенсии.

Не се оказа малък и проблемът на животновъдите. Темата беше разгледана 3 пъти. Заглавията бяха следните :

"Животновъдите все пак ще получат 70 на 100 от субсидиите си" - 6 стр.

"Животновъди и жандармерия влязоха е юмручна схватка" – 4 стр

"92 % от земеделците у нас произвеждат стоки за по-малко от 8 000 евро на година"- 6 стр.

Наблегна се на финансовата страна на проблема. Бюджета и субсидиите на земеделците бяха главната новина.

Друг отразен случай беше т.нар. „Фабрика за убийства”. Фигурират две заглавия :

"Спец прокуратурата разкри добре познатата фабрика за убийства" – 4 стр

"Адвокатите на Килърите роптаят, че делото се гледа в затвора" – 4 стр.

Банковата тайна за полиците също беше обсъдена. Тук можем да прочетем статии със заглавията :

"Местан заговори за отпадане на банковата тайна за политици" – 2 стр

"ДПС поведе нова псевдобитка срещу банковата тайна за политици" – главна

Проблемът е отразен два пъти, като веднъж е на главна страница.

Съботно-неделният брой на „Сега” е с двойно по - голям обем, присъстват не само новинарски материали, но и мнения от различни автори. Из вестника откриваме както политически новини, така и социални и криминални. Последните страници на изданието могат да задоволят жаждата за клюки на всеки гражданин. Там фигурират както родни, така и чужди звезди.

В заключение мога да кажа, че вестник „Сега” е надежден източник на информация, излиза веднъж  дневно и новините в него са актуални.

Медия или сергия ?

Отскоро съм в сферата на медиите , не мога да кажа, че имам голям опит, но това, което забелязах е че тяхната функция отдавна е изменена.

Работих в малък информационен сайт. В началото работата ми беше представена доста блестящо - ходене по събития, отразяване, неспирен поток на все по-нови авторски статии от мястото на събитието. Реалността обаче беше съкрушаваща.

Това, което ми направи много лошо впечатление беше, че собственикът му не се стремеше да информира по-добре от другите сайтове на пазара, а да "продава". Идеята за сайта се въртеше около like-ове във facebook и хилядни посещения от "уникални потребители" .

Разбирам колко важен и PR-ът на един новороден сайт, но някъде по трасето забравих - аз журналист ли съм или продавач на пазара ? И трябва ли да се пазаря и да крещя "Айдеее на новините, топли, топлииии..." подобно на търговците на царевица по Черноморието ? И да се надпреварвам ли с колегите кой ще "продаде" статията си за повече like-ове?

"Не е нужно статията да е авторска. Малко copy-paste, изтриваш 1-2 изречения, променяш заглавието и си готова" беше обяснението на длъжностната ми характеристика.

"Не е голяма философия" - е, благодаря, че ме научихте на това толкова полезно нещо! Аз функцията copy-paste досега не я бях чувала. Специално за журналисти ли е създадена ?

Друго мое доста интересно задължение беше и ранно ставане всеки ден.
"Трябва да ставаш в 6 сутринта и да пускаш във facebook статии на твои колеги. Само така ще се наложим!"
 При въпроса ми дали това трябва да е всеки ден ( да, не ми се нравеше 3 месеца без почивка да ставам и да се паркирам пред лаптопа, за да споделя 5-6 статийки) ми беше отговорено "Журналистиката не спи до 11, Неделинче!" 
Ами да, все пак гоним like-ове...

Отразяване на събития нямаше или ако имаше беше изцяло по инициатива на работниците-стажанти. Такъв пример е отразяването ми на Балканиадата в Стара Загора. Даден ми беше пропуск или т.нар. акредитация, настаних се в журналистическата ложа и записах.

Разбира се, стана и дума за интервюта с участниците (Ивет Лалова беше сред тях). Беше ми казано "Ивет Лалова няма да ти даде интервю, от нея няма как да вземеш, харесай си някой друг, аз ще те свържа с един човек, той ще ти помогне..."

Въпросният човек обаче нито ми помогна, нито нищо. Само ми каза "Еми този спортист го няма... ей там е Ивет Лалова, ходи се блъскай!" 
И да, точно това направих и аз.

След дълго блъскане и крясъци, припомняйки на хората около мен, че съм "медия" стигнах до Ивет Лалова, която бе страшно любезна. Изчаках я да се снима с многобройните си фенове и след това й зададох няколко набързо измислени въпроси, докато тя си събираше багажа и бързаше за автобуса.Да, всичко беше изключително набързо, нямах време да я разпитам обстойно.

Доволна от триумфа си се прибрах, качих краткото интервю, записано на старата ми Нокиа и го публикувах. До края на деня само още един сайт беше публикувал интервю с нея - да наистина детайлно, но си личеше че журналистът е имал уговорена среща с Ивет Лалова, за разлика от мен.

Отзиви от шефа - никакви. Няколко дни след това ми беше припомнено да не се главозамайвам, защото това не било никакво интервю и само съм си загубила времето.

Статиите, които преобладаваха бяха разбира се жълтини и политика (е, да, знам, че доста често са едно и също нещо). Защото както знаем всички Николета Лозанова и Орешарски правят рейтинг. Колкото по-гръмки и подвеждащи бяха заглавията на тази "статии", толкова по-добре са сайта. Да припомня - гоним посещения!

Стажът ми във въпросния сайт завърши с доста груби реплики, разменени между мен и работодателя, с много обвинения и недоволство. В момента страницата не е активна.

Трите месеца в тази медия ми бяха достатъчни да се убедя, в това, което доста хора казват - медията е купена, медията продава. Отдавна нейната информативна функция беше заменена със стремежа към повече пари, лайкове и споделяния. Колко от читателите бяха доволни ? Колко добре сме информирали ? Били ли сме по-различни от останалите сайтове ?
Никой не го интересуваше.

"Сълзите продават. Сълзите правят рейтинг" беше казано скоро в български сериал на тази тематика. "Чалгарки, плеймейтки и политици продават" бих допълнила аз.

В случай, че не искате една наистина добра медия, изпълняваща своите функции, разбира се.

Скъпи протестиращи студенти....

Скъпи окупатори,

не съм тази, която ще ви спре от протести и окупации ( напротив - окупирайте си на воля, свободна страна сме ! ) , но съм част от онези, които наричате "червен боклук", "търтей за обществото" и тем подобни суперлативи само защото не възпирам студенти и преподаватели да влезнат в университета.

Не искам да хуля онези, които имат ясни политически виждания и убеждения ( всеки има право на такива) , а да обърна поглед на тълпата овчици, които ги следва, набор 94-93, без идея защо са там.

Колко от тях знаеха кой е Пеевски преди назначението му ? А Орешарски ?
Колко от тях знаят кой искат да е на власт ?
Колко са там, за да отстояват позиция, а не за да се обадят по телефона на баба и да кажат "БАБЕ, ГЛЕДАЙ МЕ ПО ТИЛИВИЗИЯТА, ПРОТЕСТИРАМ !" ?

Срещу какво и той не знае.

Чувам страшни лозунги - България имала нужда от промяна, не можело вече да се търпи това, онзи бил п*д*р*ст, другия бил червен буклук, третия си бил дал г*з* на еди коя си партия. Не отричам, че политическата ситуация е повече е от смехотворна, но с вашите изпълнения засенчваме и Болшой театър.

Само за справка с конституцията :
 Закон за висшето образование;
Чл.2 2. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:
1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;
2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;
3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;
4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.

А, да... това знаехте ли го ? Защото аз да.

Не може студент да иска да влезне в университета си, а някой превъзбуден "окупатор" да го блъска и да му вика "червен боклук" или "или си с нас, или против нас". Чакайте бе, сега ще ме набиете, че не протестирам ли ? Къде е СВОБОДАТА на словото ?

Не претендирам, че съм най-изрядния студент, но на мен не ми се нрави анулирана година, заради стотина "будни" студенти ( говоря за УНСС), нито ми харесва да платя още 340 лв, защото не знаете къде да си изкарате агресията. Ако ще претестирате - нека е за разрушения корпус, нека е за таксите ! Разровете се малко - нима факта че 20 годишна сграда рухва заради "тежеста на студентите" ви се вижда нормално ? Нима 100 лв увеличение на таксите при това положение ви харесва ?
Такъв протест си струва подкрепата и такъв протест аз ще подкрепя.

 Или не е "КОМЕРСИAЛНО", защото не го правят и СУ, и НАТФИЗ, и ЛТУ ? Кажете ми, колко ентусиасти от УНСС щяха да започнат да окупират, ако СУ не бяха дали тласък за тази нова мода ?
И ще ви кажа защо СУ трябва да направи нещо, че и УНСС да го подкрепи - защото цяла България не спира да повтаря колко изпаднали сме студентите от "Червеният университет", как си купуваме изпити, как образованието ни не струва. И 100тина комплексирани, че не са влезнали в Алма Матер следят всяка нейна стъпка и я повтарят, за да не се покажат като "гнилите ябълки" в българското образование.

Жалко, че използвате протеста като PR на университета.

Ако искахте свобода на словото и мирен протест, можехте да постъпите като студентите от НБУ ( да, даааа, ония дето още повече не учат, мамините синчета и принцески, да, точно те ! ) - събраха се, окупираха околовръстното, спряха движението без да блъскат и ругаят преминаващите, подаряваха цветя на полицаите и балони на онези шофьори, излезнали от колите, за да ги подкрепят.

Протеста е манифест на политически убеждения, които обаче не трябва да бъдат насилствено налагани.
Непротестиращите не подкрепят Орешарски и циганите.
Аз не подкрепям Орешарски и циганите.
Нито ми харесва положението в страната.
Но и този тип протест, често разрастващ се в публично унижение, мятане на бутилки и камъни по мирни граждани, не е Френска революция, скъпи мои, а Цирк Балкански.

Разбирам, че 2013 е годината, в която всеки протестира за щяло и нещяло, но всичко заприличва на бунт на невръстни дечица, недоволни, че сладкарницата не работи в неделя.


Не ме наричайте червен боклук или търтей.... или пък всъщност наречете ме както искате - говорим за свобода на словото. Ако един ден бъда истински журналист, ще бъда наричана "боклук", "мафия", ще ми бъде подпалвана колата и ще ми бъде заплашвано семейството, защото съм казала това, което виждам и мисля.

P.s. Eто и мнение на мой колега, когото подкрепям :
http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_30.html?fb_action_ids=575230902543670&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%22575230902543670%22%3A172017496337185%7D&action_type_map=%7B%22575230902543670%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D

Сенки

Цигарен дим. Опушени стъкла.
Мрачна стая. Дъх на самота.
Скелети на думи,сенки на дела.
Живот без смисъл и.. съдба.

По гарите... сама си плача.

и слушам ветровете.

Паднал е отдавна здрача.

В нощта загубиха се гласовете...

Сенки, завет, измъчена душа.

И празни думи, грешни срички

под ореха, под ароматната липа...

Животът в общежитията - sweet dream or a beautiful nightmare ?

            Влизам в общежитието след десетминутна борба с металната решетка на вратата ми. Задъхана съм, понеже вече трета година в седеметажното общежитие липсва асансьор. Съквартирантката ми спи на скърцащото легло, добре завита, тъй като прозорецът не се затваря плътно. По-рано чух домакинката да се кара по телефона с техника на общежитието - вече трети ден трима студенти от петия етаж били без вода в общежитието. Картинката е красноречива.

            Всяка година в българските университети биват приемани стотици хиляди студенти - и български, и чуждестранни. В УНСС броят на новоприетите надхвърля 3900, а определените места за общежитие са едва 5000. Така ежегодно около 15 хиляди студенти са принудени да търсят и наемат квартира. Онези попаднали извън първо, второ и трето класиране, могат да намерят "спасение" и в т.нар. разменно писмо, което позволява на студент от един ВУЗ да използва общежитие на друг. Разбира се, за да се сдобие с това разменно писмо всеки трябва да се въоръжи с голяма доза търпение. Дългата процедура започва от комисията по настаняване, минава през дузина сърдити служителки, купища документи за попълване и завършва в блок, далеч по-различен от представите на студента. Датите на обявяване на трите класирания, както и тази за разменни писма са крайно неудачни - всички класирания с изключение на първото излизат до месец след започването на учебната година. Тези, които чакат класиранията, прибягват до какви ли не идеи - живеят у роднини, "нелегално" у някой приятел, получил общежитие, на хотел, а някои дори са склонни да пропуснат първите седмици от своето обучение.

            Струва ли си да се живее на общежитие с всички тези "препятствия" по трасето ? Да, от финансова гледна точка - наемите за общежитие не надскачат 50-60 лв, освен ако не сте от онези късметлии попаднали в ремонтиран блок - там еднократно се заплаща депозит от 100 лв, който да послужи като гаранция, че общежитието ще остане непокътнато. Дори и някои по-платежоспособни студенти избират да живеят в общежитие, заради самата обстановка. От гледна точка на социалните контакти - в общежитието има студенти от различни курсове, различни университети и специалности, което предоставя възможност за създаването на нови приятелства и познанства. В общежитията има и определено ниво на дисциплина и сигурност - далеч по-спокойно е от някой отдалечен квартал. Друг плюс на общежитията е, че най-често се намират в близост до автобусна спирка и някой денонощен магазин, а за учащите в УНСС и Техническия университет - в близост и до ВУЗ-а.

            В заключение мога да кажа, че въпреки редицата изброени неудобства животът в общежитие е предпочитан от масата студенти. Чувството на приобщеност, което дава общежитието на студентите, усещането, че са част от определена група и общество е водещо в дилемата квартира-общежитие. На въпроса ми "Защо избра общежитието пред квартирата ? " моята съквартирантка ми даде най-искрения отговор :

"Заради обстановката. Харесва ми да живея сред млади хора. Харесва ми , че мога да почукам на съседната врата за 2 лъжички захар и никой няма да ми откаже, защото всички се намираме в еднакво положение."

За градския транспорт и неговите пътници

Живеейки в по-малък град, за мен градският транспорт беше по-скоро опция при изключителни случаи на мързел, отколкото необходимост. "В София се пътува много" казваха ми и честно казано не им вярвах до момента, в който не стъпих тук. В началото 30-40 минутното лашкане в автобуса ми се стори повече от неприятно и досадно, но с времето започнах да виждам чара, ако може така да се нарече, на градския транспорт.

В софийските автобуси можеш да срещнеш всякакви хора. Била съм свидетелка както и на нахални пенсионери крещящи "Еееей, нагло студентче !!! ", така и на много усмихнати лица. Не веднъж съм срещала странни индивиди като върл фен на хеви метъла с черна брада и патешко жълта коса или пък бездомна жена пренесла своя кашон в празното място между седалките. Помня и една луда, която крещеше в целия автобус, че НАСА ни наблюдава всички, и че отново същата организация била пратила не кой да е, а самия Бойко Борисов да ни управлява. Псуваше новите технологии, които според нея, бяха оръжие на "злите мозъци", чиито имена така и не назова. Веднъж пък седях зад група наркомани, които грижливо правеха линийки от бял прах с помощта на личната си карта необезпокоявани от никого. Къде е чара на всичко това, ще попитате. Спокойно и до него ще стигнем.


Обожавам малките деца в градския транспорт. Те са като малко слънчица в морето от сиви погледи. Усмивките им, смехът им, вечно питащите очи - нищо друго не може да се сравни с радостта, която едно дете може да внесе в живота на един случаен непознат. Веднъж в метрото малко русо момиченце на възраст 3-4 години седна до мен, усмихна ми се и ме попита как се казвам. След като и отвърнах, тя сподели своето и ме попита дали случайно утре не бих искала да си поиграем заедно. И въпреки, че следващата спирка беше моята и не успях да се порадвам още малко на русокоската до мен, махащата и за довиждане ръчичка и звънкото "Чао" са още в ума ми.

В автобусите най-много обичам да срещна хора на изкуството. Те са една от най-големите рядкости в градския транспорт. Аз за съжаление съм била свидетелка само на два такива случая - двама "неми" актьори, изобразяващи думи и предмети с движението на телата си и един художник, т.нар "драскач", който скицираше произволни (а може би не ?) лица от улицата. Истинските късметлии са присъствали на флашмоб на класическия оркестър на гара Сердика или пък на изпълнение на Революция Z - отново на същата метростанция.

Понякога просто седя, с поглед реещ се през прозореца и слушам хорските разговори. Слушала съм много за страшните филми, за сектите в София, за козметичните продукти в салона за красота, но любимият ми разговор беше между трима студенти в СУ - едно момиче и две момчета. Момчетата очевидно си падаха леко простаци, но от онези, на които се усмихваш, защото са болезнено истински и откровени. Момичето до тях явно се опитваше да спаси реномето си и през 2 минути правеше забележка на своите колеги. Тези тримата се заговориха за някакъв професор, подразбрах, че учат филология. Описвах часовете си при преподаващия така цветущо и на няколко пъти не сдържах смеха си, представяйки въпросния откачен професор. На следващата спирка те слезнаха и разказите секнаха. Автобусът продължи малко по-тих и спокоен след тях.

Не знам защо, но голяма част от хората смятат, че точно претъпкания автобус е невероятно място за запознанства. Така се запознах с учителка по история, със данъчен служител, с бивш войник, със студент в Библиотекарския университет и едно момиче от Варна. Най-интересното ми запознанство беше с една жена. Пътувах с моя приятелка и коментирахме сериали, като използвахме доста реплики на английски език. Телефона на жената иззвъня и лицето и светна след краткия разговор. Когато спирката наближи тя стана , заяви, че седейки прави до нея в претъпкания автобус и говорейки на английски сме й донесли голям късмет. Въпросното обаждане по телефона било неочаквано добра новина за нея. Подаде ни визитка - прочетох, че е гинеколожка в частната болница - и каза, че ако някога имаме нужда от нея само да я потърсим.Можете да си представите моят учуден поглед.
 Макар никой от тези хора да не остави някаква трайна следа в живота ми, помня ясно техните лица и имена.


Клатушкайки се в автобуса, започнах да пиша тази статия на ум.За мен само градския транспорт може да те накара да се почувстваш сам сред толкова много хора, но и едновременно с това да те сближи с някой непознат в рамките на две-три спирки.
И знам ли - един ден може да срещна и съдбата си там - седнала на последната седалка, рееща поглед в небитието, в очакване аз да се кача в автобуса.

Късо съединение в централния корпус.

Седях на студените стълби и гледах изхвърления телевизор на шестият етаж. Беше от онези големите телевизори, цветните, каквито всеки един от нас е имал у дома. Съвсем обикновена гледка, нищо впечатляващо, нищо невероятно. Беше се разбил на две големи парчета, точно по средата, а отвътре се подаваха омотаните му кабели. Сякаш малко дете си беше играло с тях. Приличаше на труп на мъртвец, разпорен от някой жесток сериен убиец и като че ли на големия му сив изподран екран можех да забележа тъжно лице и шепа кристални сълзи. Видях отражението си измежду пукнатините на стъклото и телевизора вече не ми се струваше толкова обикновен.
 Какви ли филми са минавали през екрана му, дали е виждал сълзи в очите на гледащите или е завиждал на безспирния им смях ? И как ли е приемал факта, че винаги погледите са били вперени в него, а всъщност никой никога реално не го е виждал ? Всеки е гледал само онова, което телевизорът предавал...
Искам ми се и аз да имах едно копче, което да натисна при нужда и мозъкът ми да се изключи. Ей така, да спре да предава, да прекъсне звук и картина, докато не реша, че искам отново да го включа. Понякога картините, които очите ми виждат, звуците, които ушите ми са принудени да чуят и думите, които дерат пресъхналото ми гърло причиняват вреди, подобни на късо съединение в главния корпус на НАСА. 
Мечтая си някой да дръпне кабела на мислите ми... да рестартира съзнанието ми, и вирусът заклещил се в него бързо да бъде уловен от някаква защитна програмка. Колко пъти сме натискали "рестарт" на компютрите си, защото е изскачал някакъв проблем, който не можем да решим. И когато компютърът се включи пак няма и следа от проблема. Точно това искам - копче рестарт на тила ми. Кратък път към щастието и забравата. Но за жалост хората не сме работи и ни се налага да изтърпим и гадните епизоди в сериала "Живот", в който главните герои сме ние. 

Станах от стълбището и се запътих към вратата, за да поредната порция емоции - такива каквито само един човек, а не робот, би могъл да разбере с плаха надежда, че централният корпус ще ги понесе и този път.