Пожелание за 2014

Два дни преди началото на новата година ми се иска да ви пожелая нещо... Не просто редовните пожелания, свити от интернет, а нещо по-.. лично.

През 2014 ви пожелавам да сте честни и безкористни, за разлика от нашите управляващи.
Нека бъдете мислещи, отстояващи своята позиция и с ясни искания и идеали - не като част от протестиращите.
Бъдете безпристрастни и непродажни - но не взимайте за пример служители на реда.
Бъдете щастливи, но помнете че парите не са щастие - някои "величия" го позабравиха.
Бъдете креативни и оригинални, но не като нашите знаменитости.
Прочуйте се - но нека да не е като показвате голо тяло.
Правете пари - но не на чужд гръб.
Бъдете свободни - но не забравяйте, че свобода и свободия не са синоними.
Искайте още от живота - но не тъпчете хора, за да се изкачите по стълбичката.
Дайте си почивка - но не и когато приятелите ви се нуждаят от вас.
Помагайте на другите - но не само по Коледа и Великден.
Подарете подарък на близък човек - но не разчитайте, че колкото по-скъп е той, толкова повече ще ви заобичат.
Забавлявайте се - но без да се унижавате.
Поглезете се - но не забравяйте отговорностите си.
Обичайте - и позволете да ви обичат.
Бъдете щедри - с тези, които заслужават.
Дайте втори шанс - но не позволявайте да ви се качат на главата.
Запознайте се с нови хора - но не забравяйте и не заменяйте старите.
През 2014 ви пожелавам да обичате себе си първо - но без да бъдете себични.

И като за последни ви пожелавам to get a taste of your own medicine ( или накратко - да получите това, което сте дали!). Carma is a bitch, don't forget it.

Честита и успешна 2014 на всички. Now go drink your asses off (and dont forget to eat баница..a lot.)

Една година след края на света

Една година след 21.12.2012.

След (не)подадените оставки и след (не)успешните протести.
След окупацията.
След войната и бежанците.

След няколко загубени приятелства.
След няколко стажа.
След редица взети изпити.

След една година съм отново тук, за да ви споделя нещо.
Светът наистина свърши миналата година.
Това, което виждаме днес е карикатура, изродска картина на някогашния свят.

Живея в нов свят, в който демокрацията е анахронизъм. Има я само в старите речници. Управляващите, с кехлибарена течност в ръка, струваща топлия обяд на едно дете, гледат от високата кула, и подобно на Рапунцел, не знаят какво се случва извън нея.

Страната ми се напълни с бежанци, видяли в нея спасение от смъртта. Но горките не знаеха, че ще предпочетат да си умрат у дома, отколкото да дойдат тук, за да бъдат третирани като кучета - бити, спящи на студено (а понякога и на улицата), преглъщащи сух хляб. Виждам изплашени хора, виждам премръзващи малки деца, виждам и безскрупулни убийци.

Университетите пропаднаха. Буквално. Студентски съвет продава своите избиратели  за двойно по-голям бюджет. На вратите седят група младежи с лозунги, написани набързо на картон (същият този картон, с който един бежанец ще се завие довечера) и ме блъскат крещейки "червен боклук". Защото не окупирам. Защото не протестирам.

Страх ме е да говоря за образователната система. Страх ме е,че ХАНКО БРАТ ще се надигне от гроба да си прибере земята, която синът му е нарекъл България. Страх ме е да видя какво са писали 2 набора след мен на матурите.

Четиринадесетгодишно момиче си "post-ва" снимки от instragram и хиляда hasgtag-чета. Но какви снимки пък - гола-голеничка се перчи на екрана и се оправдава, че натиснала "post" по погрешка. Сигурно е искала да ги прати на 35-годишния си приятел (който прелива от SWAG).

По телевизията - цирк. Реалити шоута - колкото искаш. Мозъчни клетки - нулеви. Новините - купени. Рейтингът - стабилен.

След 16 публикации, след десетки критики, след една година и аз вече съм друга.

Не вярвам в медиите като общо цяло. Вярвам, че всеки сам трябва да бъде медия и сам да отрази случилото се. За да сме поне малко истински. Не вярвам, че младите хора са пълни с идеи и живеят за идеали. Не и след като признаха парите за свой господар. Не знам какво бъдеще ни чака. Не вярвам в честността и възмездието. Не вярвам, че всеки получава, това, което заслужава, защото цяла година гледам как изроди получават само това, което искат.

Изроди, които с удоволствие бих излежала.

Добър вечер, бъдеще

„Добър вечер, драги зрители. В днешната новинарска емисия ще видите:

•           Българските медии са сред най-либералните в света
•           Български журналист спечели награда Пулицър
•           Репортер разказва за опит за подкуп от властта

Българските медии са сред над-либералните в света:

Учени от университета Харвард установиха чрез световно проучване, че медиите в България са сред най-либералните. Свободата на словото в нашата родина е цели 90%, по-напред са само скандинавските държави. Академиците от университета заявиха, че в българските медии липсва автоцензура и са достоверен източник за информация.

 „Наблюдава се изключително голяма обективност и достоверност. България определено може да се сравни с Дания,където медиите са напълно независими” коментира ръководителят на проучването.

Български журналист спечели награда Пулицър:

Българката Мария Иванова беше наградена с най-високото отличие за един журналист – награда Пулицър. В залата 1 на НДК днес се състоя тържествената церемония по връчването на този приз, като присъстваха много видни журналисти от цял свят. Материалът, с който Мария грабна наградата носи името „За мишките и политиката”, посветен изцяло на проблемите на българската политическа сцена. Много от фактите изтъкнати в материала се сториха непоносими за управляващите, като някои от тях дори отказаха да присъстват на церемонията. Мария Иванова е поредната българка грабнала престижната статуетка, отразявайки действителността в България. Поздравяваме искрено Мария за прекрасната статия.

Репортер разказва за опит за подкуп от властта:

В нашето студио сме поканили  Теодора Петрова, репортер в нашата телевизия, за да разкаже какво е поискал от нея член на парламента. Здравей Теодора, разкажи ни какво се случи.

-           Беше ми уговорена среща с господин Х, на която трябваше да му взема интервю. Пристигнах на мястото, той вече ме чакаше. Започнах с обикновени въпроси – какво е бъдещето на България, какви реформи иска да въведе. Когато обаче стигнах до въпросите за измамите на този депутат, той стана изключително нервен. Отрече твърденията ми да са истина, а когато му показах доказателства, ми предложи голяма сума „за да си държа устата затворена”.

-          Колко пари ти предложи ?

-         10 000 лева, ако си мълча и 20 000 лева, ако напиша материал доказващ неговата невинност. Аз, разбира се, отказах.

-           Как се взима подобно решение? 20 000 лева не са малко пари.

-          Да, така е. За мен обаче беше лесно да избера. Истината е по-скъпа и от злато. Може журналистите да не се подлагаме на клетва като лекарите, но отвътре всеки от нас трябва да знае кое е правилно и кое грешно. В тази ситуация аз видях правилния избор и го направих.

-           Не се ли страхуваш от господин Х?

-          Не. Знам, че зад гърба си имам всички медии, полицията и своите близки. А хора като въпросния депутат не се задържат на власт за дълго. Скоро той ще бъде обикновен човек като всички останали.

-           Благодарим ти много за отделеното време. Иска се голяма смелост и чувство за справедливост да споделиш тази история в национален ефир.

-         И аз ви благодаря.Направих това, което всеки един мой колега би направил на мое място.”

Будилникът звънна и аз се събудих. Разтърках очи и пуснах телевизора. Какви са тези новини? Какво стана с наградата Пулицър, къде отиде свободата на словото?  Нима всичко е било просто сън ? Но пък какъв хубав сън беше това – да видя едно светло бъдеще за българските медии.

Медиен мониторинг (08.11.13 - 14.11.13)

В продължение на една седмица следих вестник „Сега” на хартиен носител. Изследването ми е базирано на статии и информационни бележки. Методът ми беше анализ на медиен мониторинг. Новините във вестника бяха разнообразни, като отразяваха много добре събитията в страната.

Главните теми във вестника през изминалата седмица бяха няколко, но все със политическа насоченост. Откриваме една водеща криминална новина и две социални. Въпреки че вестникът няма политически възгледи, много от заглавията включваха имена от българския парламент и партии.

Наблегна се на случая „Бисеров”. Заглавията по тази тема бяха следните:

„ДАНС и прокуратурата разгърнаха мащабна операция срещу Христо Бисеров” – главна страница

„Политиците показа завидна информираност по кауза „Бисеров” – 2 стр

„Бисеров не е декларирал конфликт на интереси заради синовете си” – 2 стр.

„Бисеров се намесил и в ремонта на ЗОП” – 2 стр.

Темата заема главно място – разгледана е 4 пъти. Случаят не спира да е обект на внимание  веднъж е на главна страница, и три пъти на втора. Материалите във вестника дават нова информация по казуса Бисеров. В една от статиите се споменават синовете му, и най-вече Ивайло Главинков.

Бежанците и тази седмица бяха водеща новина. Във вестника прочетох следните заглавия:

 „Започва разследване как са изхарчени 200 000 лв за бежанци” – главна

„Зоопаркът в Триполи е пълен с бежанци” – 38 стр

„Държавата ще иска парична гаранция от бежанците” – главна

„Заловеният алжирец се оказа автор на още брутални нападения” – главна

Голямо внимание е обърнато на тази тема – 3 пъти тя намира място в главната страница на вестника. Включен е случаят с алжирецът, извършил брутални нападения.  Другите две заглавия акцентират върху паричната страна на проблема.

Протестите също заемаха главно място във вестника – в един от броевете голяма снимка от събитието беше на първа страница. Заглавията по тази тема бяха следните :

"В Гърция полиция изгони журналисти и окупатори" – 7 стр

"Протестът се вдъхнови от 10ти ноември" – 3 стр

"МВР се закани да сретува протестиращите" -  2 стр

"БСП и ДПС заклеймиха протеста като метеж" – 3 стр

Въпреки, че новината не зае челно място в страниците на вестника, се оказа не по-малко отразявана и важна. Включена е статия с мнението на 2 от партиите в държавата относно протестите. Голямо внимание се обърна и на случаят с насилие от органите на реда върху граждани, с който се спекулираше по всички медии в страната.

Четвъртата голяма новина, която можеше да се открие в печатната медия беше относно държавният бюджет. Някои от статиите на тази тема бяха озаглавения по следния начин :

„Процедурни схватки спряха социалните бюджети” - главна

„Данъчните отстъпки за колите ще са от 20 до 60 %" – главна

„НЗОК изненадващо получава 29 милиона лв повече за 2014” – 3 стр.

„В ЕС стигнаха до компромис за новият бюджет” – 7  стр

Проблемът с бюджета се оказа силно разискван и определено може да се класифицира като „топ новината” за разгледания период.

Не малко внимание се обърна и на темата за пенсиите. Тук заглавия бяха :

„Пенсионната реформа може да бъде размразена догодина” – главна

„Парламентът гласува по-леки условия за пенсиониране” – главна

„Парите за здраве и пенсии минаха на първо четене” – 3 стр.

Два пъти главната страница на вестника беше заета от този проблем. Акцентира се върху пенсионната реформа и решенията на парламента относно какъв дял от бюджета да се задели за пенсии.

Не се оказа малък и проблемът на животновъдите. Темата беше разгледана 3 пъти. Заглавията бяха следните :

"Животновъдите все пак ще получат 70 на 100 от субсидиите си" - 6 стр.

"Животновъди и жандармерия влязоха е юмручна схватка" – 4 стр

"92 % от земеделците у нас произвеждат стоки за по-малко от 8 000 евро на година"- 6 стр.

Наблегна се на финансовата страна на проблема. Бюджета и субсидиите на земеделците бяха главната новина.

Друг отразен случай беше т.нар. „Фабрика за убийства”. Фигурират две заглавия :

"Спец прокуратурата разкри добре познатата фабрика за убийства" – 4 стр

"Адвокатите на Килърите роптаят, че делото се гледа в затвора" – 4 стр.

Банковата тайна за полиците също беше обсъдена. Тук можем да прочетем статии със заглавията :

"Местан заговори за отпадане на банковата тайна за политици" – 2 стр

"ДПС поведе нова псевдобитка срещу банковата тайна за политици" – главна

Проблемът е отразен два пъти, като веднъж е на главна страница.

Съботно-неделният брой на „Сега” е с двойно по - голям обем, присъстват не само новинарски материали, но и мнения от различни автори. Из вестника откриваме както политически новини, така и социални и криминални. Последните страници на изданието могат да задоволят жаждата за клюки на всеки гражданин. Там фигурират както родни, така и чужди звезди.

В заключение мога да кажа, че вестник „Сега” е надежден източник на информация, излиза веднъж  дневно и новините в него са актуални.

Медия или сергия ?

Отскоро съм в сферата на медиите , не мога да кажа, че имам голям опит, но това, което забелязах е че тяхната функция отдавна е изменена.

Работих в малък информационен сайт. В началото работата ми беше представена доста блестящо - ходене по събития, отразяване, неспирен поток на все по-нови авторски статии от мястото на събитието. Реалността обаче беше съкрушаваща.

Това, което ми направи много лошо впечатление беше, че собственикът му не се стремеше да информира по-добре от другите сайтове на пазара, а да "продава". Идеята за сайта се въртеше около like-ове във facebook и хилядни посещения от "уникални потребители" .

Разбирам колко важен и PR-ът на един новороден сайт, но някъде по трасето забравих - аз журналист ли съм или продавач на пазара ? И трябва ли да се пазаря и да крещя "Айдеее на новините, топли, топлииии..." подобно на търговците на царевица по Черноморието ? И да се надпреварвам ли с колегите кой ще "продаде" статията си за повече like-ове?

"Не е нужно статията да е авторска. Малко copy-paste, изтриваш 1-2 изречения, променяш заглавието и си готова" беше обяснението на длъжностната ми характеристика.

"Не е голяма философия" - е, благодаря, че ме научихте на това толкова полезно нещо! Аз функцията copy-paste досега не я бях чувала. Специално за журналисти ли е създадена ?

Друго мое доста интересно задължение беше и ранно ставане всеки ден.
"Трябва да ставаш в 6 сутринта и да пускаш във facebook статии на твои колеги. Само така ще се наложим!"
 При въпроса ми дали това трябва да е всеки ден ( да, не ми се нравеше 3 месеца без почивка да ставам и да се паркирам пред лаптопа, за да споделя 5-6 статийки) ми беше отговорено "Журналистиката не спи до 11, Неделинче!" 
Ами да, все пак гоним like-ове...

Отразяване на събития нямаше или ако имаше беше изцяло по инициатива на работниците-стажанти. Такъв пример е отразяването ми на Балканиадата в Стара Загора. Даден ми беше пропуск или т.нар. акредитация, настаних се в журналистическата ложа и записах.

Разбира се, стана и дума за интервюта с участниците (Ивет Лалова беше сред тях). Беше ми казано "Ивет Лалова няма да ти даде интервю, от нея няма как да вземеш, харесай си някой друг, аз ще те свържа с един човек, той ще ти помогне..."

Въпросният човек обаче нито ми помогна, нито нищо. Само ми каза "Еми този спортист го няма... ей там е Ивет Лалова, ходи се блъскай!" 
И да, точно това направих и аз.

След дълго блъскане и крясъци, припомняйки на хората около мен, че съм "медия" стигнах до Ивет Лалова, която бе страшно любезна. Изчаках я да се снима с многобройните си фенове и след това й зададох няколко набързо измислени въпроси, докато тя си събираше багажа и бързаше за автобуса.Да, всичко беше изключително набързо, нямах време да я разпитам обстойно.

Доволна от триумфа си се прибрах, качих краткото интервю, записано на старата ми Нокиа и го публикувах. До края на деня само още един сайт беше публикувал интервю с нея - да наистина детайлно, но си личеше че журналистът е имал уговорена среща с Ивет Лалова, за разлика от мен.

Отзиви от шефа - никакви. Няколко дни след това ми беше припомнено да не се главозамайвам, защото това не било никакво интервю и само съм си загубила времето.

Статиите, които преобладаваха бяха разбира се жълтини и политика (е, да, знам, че доста често са едно и също нещо). Защото както знаем всички Николета Лозанова и Орешарски правят рейтинг. Колкото по-гръмки и подвеждащи бяха заглавията на тази "статии", толкова по-добре са сайта. Да припомня - гоним посещения!

Стажът ми във въпросния сайт завърши с доста груби реплики, разменени между мен и работодателя, с много обвинения и недоволство. В момента страницата не е активна.

Трите месеца в тази медия ми бяха достатъчни да се убедя, в това, което доста хора казват - медията е купена, медията продава. Отдавна нейната информативна функция беше заменена със стремежа към повече пари, лайкове и споделяния. Колко от читателите бяха доволни ? Колко добре сме информирали ? Били ли сме по-различни от останалите сайтове ?
Никой не го интересуваше.

"Сълзите продават. Сълзите правят рейтинг" беше казано скоро в български сериал на тази тематика. "Чалгарки, плеймейтки и политици продават" бих допълнила аз.

В случай, че не искате една наистина добра медия, изпълняваща своите функции, разбира се.

Скъпи протестиращи студенти....

Скъпи окупатори,

не съм тази, която ще ви спре от протести и окупации ( напротив - окупирайте си на воля, свободна страна сме ! ) , но съм част от онези, които наричате "червен боклук", "търтей за обществото" и тем подобни суперлативи само защото не възпирам студенти и преподаватели да влезнат в университета.

Не искам да хуля онези, които имат ясни политически виждания и убеждения ( всеки има право на такива) , а да обърна поглед на тълпата овчици, които ги следва, набор 94-93, без идея защо са там.

Колко от тях знаеха кой е Пеевски преди назначението му ? А Орешарски ?
Колко от тях знаят кой искат да е на власт ?
Колко са там, за да отстояват позиция, а не за да се обадят по телефона на баба и да кажат "БАБЕ, ГЛЕДАЙ МЕ ПО ТИЛИВИЗИЯТА, ПРОТЕСТИРАМ !" ?

Срещу какво и той не знае.

Чувам страшни лозунги - България имала нужда от промяна, не можело вече да се търпи това, онзи бил п*д*р*ст, другия бил червен буклук, третия си бил дал г*з* на еди коя си партия. Не отричам, че политическата ситуация е повече е от смехотворна, но с вашите изпълнения засенчваме и Болшой театър.

Само за справка с конституцията :
 Закон за висшето образование;
Чл.2 2. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:
1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;
2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;
3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;
4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.

А, да... това знаехте ли го ? Защото аз да.

Не може студент да иска да влезне в университета си, а някой превъзбуден "окупатор" да го блъска и да му вика "червен боклук" или "или си с нас, или против нас". Чакайте бе, сега ще ме набиете, че не протестирам ли ? Къде е СВОБОДАТА на словото ?

Не претендирам, че съм най-изрядния студент, но на мен не ми се нрави анулирана година, заради стотина "будни" студенти ( говоря за УНСС), нито ми харесва да платя още 340 лв, защото не знаете къде да си изкарате агресията. Ако ще претестирате - нека е за разрушения корпус, нека е за таксите ! Разровете се малко - нима факта че 20 годишна сграда рухва заради "тежеста на студентите" ви се вижда нормално ? Нима 100 лв увеличение на таксите при това положение ви харесва ?
Такъв протест си струва подкрепата и такъв протест аз ще подкрепя.

 Или не е "КОМЕРСИAЛНО", защото не го правят и СУ, и НАТФИЗ, и ЛТУ ? Кажете ми, колко ентусиасти от УНСС щяха да започнат да окупират, ако СУ не бяха дали тласък за тази нова мода ?
И ще ви кажа защо СУ трябва да направи нещо, че и УНСС да го подкрепи - защото цяла България не спира да повтаря колко изпаднали сме студентите от "Червеният университет", как си купуваме изпити, как образованието ни не струва. И 100тина комплексирани, че не са влезнали в Алма Матер следят всяка нейна стъпка и я повтарят, за да не се покажат като "гнилите ябълки" в българското образование.

Жалко, че използвате протеста като PR на университета.

Ако искахте свобода на словото и мирен протест, можехте да постъпите като студентите от НБУ ( да, даааа, ония дето още повече не учат, мамините синчета и принцески, да, точно те ! ) - събраха се, окупираха околовръстното, спряха движението без да блъскат и ругаят преминаващите, подаряваха цветя на полицаите и балони на онези шофьори, излезнали от колите, за да ги подкрепят.

Протеста е манифест на политически убеждения, които обаче не трябва да бъдат насилствено налагани.
Непротестиращите не подкрепят Орешарски и циганите.
Аз не подкрепям Орешарски и циганите.
Нито ми харесва положението в страната.
Но и този тип протест, често разрастващ се в публично унижение, мятане на бутилки и камъни по мирни граждани, не е Френска революция, скъпи мои, а Цирк Балкански.

Разбирам, че 2013 е годината, в която всеки протестира за щяло и нещяло, но всичко заприличва на бунт на невръстни дечица, недоволни, че сладкарницата не работи в неделя.


Не ме наричайте червен боклук или търтей.... или пък всъщност наречете ме както искате - говорим за свобода на словото. Ако един ден бъда истински журналист, ще бъда наричана "боклук", "мафия", ще ми бъде подпалвана колата и ще ми бъде заплашвано семейството, защото съм казала това, което виждам и мисля.

P.s. Eто и мнение на мой колега, когото подкрепям :
http://novata-jurnalistika.blogspot.com/2013/10/blog-post_30.html?fb_action_ids=575230902543670&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%7B%22575230902543670%22%3A172017496337185%7D&action_type_map=%7B%22575230902543670%22%3A%22og.likes%22%7D&action_ref_map=%5B%5D

Сенки

Цигарен дим. Опушени стъкла.
Мрачна стая. Дъх на самота.
Скелети на думи,сенки на дела.
Живот без смисъл и.. съдба.

По гарите... сама си плача.

и слушам ветровете.

Паднал е отдавна здрача.

В нощта загубиха се гласовете...

Сенки, завет, измъчена душа.

И празни думи, грешни срички

под ореха, под ароматната липа...