Здравейте, скъпи мои предшественици,
Аз съм просто един писател. Или бъдещ журналист. И да не забравяме мечтател.
Идвам от време , което все повече ме плаши.
Годината е 2013. Време на умни телефони, на книги с лица и audiotune. Да, вече няма грамофонни плочи и можем да си "свалим" ( не от тавана, разбира се..от сайт) запис на любимата ни песен. Да, съществува и нещо наречено Гугъл, което спестява 4 часа ровене в библиотеката. И писмата отдавна нямат марки и не са написани на ръка. Дори не са на хартия... е , само тези от енергото и телефонните компании, но тях никой не обича да ги получава. Снимките вече са на блестящи екрани, фотоапаратите са малки, компактни и можех да си направиш неограничен брой снимки. Apple и Blackberry вече не са само плодове. Всичко е дигитално, онлайн, hd и още милион абревиатури, които ме объркват.
Време на илюзии и липса на реалии.
Какво да ви кажа за нас ? Преживяхме няколко апокалипсиса, природни катарзиса и пълни изчезвания на Земята. И това може би ни промени...
Обвързахме се с технологията. Оставихме я тя да контролира всяка част от живота ни... тя планира седмицата, тя смята,тя пише, тя помни рождени дни. Тя ни събужда и ни прави кафе. Тя ни води на работа всеки ден, тя ни върши работата и после ни прибира вкъщи. Ами вкъщи ? Там отново ТЯ ни забавлява и приспива. И така всеки изминал ден нещата стават все по-сериозно. Минахме онази точка, в която имахме нужда от техниката. Сега тя има нужда от нас, за да работи. Ние сме просто нейния човек, нейния помощник в задълженията, тя ни има и ни използва. Техниката вече е "smart", а безмозъчните кутии с оплетени кабели сме ние.
За хората, ще попитате.. По-добре ли живеят ? Измъкнахме ли се от немотията и мизерията ? По-образовани ли сме ? А по-щастливи ?
Иска ми се на всеки въпрос да отговоря с "Да", но бих ви излъгала. Сега.. сега сме малко по-различни. Добрите маниери остаряха.Извиненията са слабост, а уважението към възрастните те праща сред най-големите "лузъри" както казва малкият ми братовчед. Нахаканите простаци сега са на мода.Онези, който се държат с жената като с боклук са поставени на пиадестал. Свенливите момичета с чаровни усмивки изчезнаха. Сега са пропаднали, продават се и се мислят за еманципирани.. "Аз правя секс като мъж, без чувства ! " ...
Страшно ще кажете. Ами страшно си е , признавам. Образованието ни също пропадна... Достоевски, Хемингуей, Сервантес.. ами те са също толкова чужди на обществото,колкото и останалите галактики. А българските герои ? Тях поне почитат ли ги ? И тук ще ви разочаровам. Много малко от тях се помнят, но дори и да се помнят са обект на гаври и подигравки от страна на новото поколение...
Скъпи мои предшественици,
искам да ви споделя колко много ви завиждам за времето, в което сте живели. Едва ли някой от вас би поискал да види "светлото бъдеще" , за което вие дадохте своя живот. Святата Република, както я наричаше Левски, сега е антоним на "свята". Политиците ни... те са изчадия, слуги на Дяволът, изроди, които се подиграват с народа. А той самият... той е осакатен. Той е дете, чиито очи са избодени с раждането му, чието право на глас е изтръгнато в утробата... Дете, което следва опиянено звънкият шум на парите, меденият гласец и приказните думи на управляващите .
Скъпи мои предшественици, спете своя вечен сън и не се събуждайте, за да не видите жестоката подигравка с някогашния велик народ.
