понеделник, 4 ноември 2013 г.

Медия или сергия ?

Отскоро съм в сферата на медиите , не мога да кажа, че имам голям опит, но това, което забелязах е че тяхната функция отдавна е изменена.

Работих в малък информационен сайт. В началото работата ми беше представена доста блестящо - ходене по събития, отразяване, неспирен поток на все по-нови авторски статии от мястото на събитието. Реалността обаче беше съкрушаваща.

Това, което ми направи много лошо впечатление беше, че собственикът му не се стремеше да информира по-добре от другите сайтове на пазара, а да "продава". Идеята за сайта се въртеше около like-ове във facebook и хилядни посещения от "уникални потребители" .

Разбирам колко важен и PR-ът на един новороден сайт, но някъде по трасето забравих - аз журналист ли съм или продавач на пазара ? И трябва ли да се пазаря и да крещя "Айдеее на новините, топли, топлииии..." подобно на търговците на царевица по Черноморието ? И да се надпреварвам ли с колегите кой ще "продаде" статията си за повече like-ове?

"Не е нужно статията да е авторска. Малко copy-paste, изтриваш 1-2 изречения, променяш заглавието и си готова" беше обяснението на длъжностната ми характеристика.

"Не е голяма философия" - е, благодаря, че ме научихте на това толкова полезно нещо! Аз функцията copy-paste досега не я бях чувала. Специално за журналисти ли е създадена ?

Друго мое доста интересно задължение беше и ранно ставане всеки ден.
"Трябва да ставаш в 6 сутринта и да пускаш във facebook статии на твои колеги. Само така ще се наложим!"
 При въпроса ми дали това трябва да е всеки ден ( да, не ми се нравеше 3 месеца без почивка да ставам и да се паркирам пред лаптопа, за да споделя 5-6 статийки) ми беше отговорено "Журналистиката не спи до 11, Неделинче!" 
Ами да, все пак гоним like-ове...

Отразяване на събития нямаше или ако имаше беше изцяло по инициатива на работниците-стажанти. Такъв пример е отразяването ми на Балканиадата в Стара Загора. Даден ми беше пропуск или т.нар. акредитация, настаних се в журналистическата ложа и записах.

Разбира се, стана и дума за интервюта с участниците (Ивет Лалова беше сред тях). Беше ми казано "Ивет Лалова няма да ти даде интервю, от нея няма как да вземеш, харесай си някой друг, аз ще те свържа с един човек, той ще ти помогне..."

Въпросният човек обаче нито ми помогна, нито нищо. Само ми каза "Еми този спортист го няма... ей там е Ивет Лалова, ходи се блъскай!" 
И да, точно това направих и аз.

След дълго блъскане и крясъци, припомняйки на хората около мен, че съм "медия" стигнах до Ивет Лалова, която бе страшно любезна. Изчаках я да се снима с многобройните си фенове и след това й зададох няколко набързо измислени въпроси, докато тя си събираше багажа и бързаше за автобуса.Да, всичко беше изключително набързо, нямах време да я разпитам обстойно.

Доволна от триумфа си се прибрах, качих краткото интервю, записано на старата ми Нокиа и го публикувах. До края на деня само още един сайт беше публикувал интервю с нея - да наистина детайлно, но си личеше че журналистът е имал уговорена среща с Ивет Лалова, за разлика от мен.

Отзиви от шефа - никакви. Няколко дни след това ми беше припомнено да не се главозамайвам, защото това не било никакво интервю и само съм си загубила времето.

Статиите, които преобладаваха бяха разбира се жълтини и политика (е, да, знам, че доста често са едно и също нещо). Защото както знаем всички Николета Лозанова и Орешарски правят рейтинг. Колкото по-гръмки и подвеждащи бяха заглавията на тази "статии", толкова по-добре са сайта. Да припомня - гоним посещения!

Стажът ми във въпросния сайт завърши с доста груби реплики, разменени между мен и работодателя, с много обвинения и недоволство. В момента страницата не е активна.

Трите месеца в тази медия ми бяха достатъчни да се убедя, в това, което доста хора казват - медията е купена, медията продава. Отдавна нейната информативна функция беше заменена със стремежа към повече пари, лайкове и споделяния. Колко от читателите бяха доволни ? Колко добре сме информирали ? Били ли сме по-различни от останалите сайтове ?
Никой не го интересуваше.

"Сълзите продават. Сълзите правят рейтинг" беше казано скоро в български сериал на тази тематика. "Чалгарки, плеймейтки и политици продават" бих допълнила аз.

В случай, че не искате една наистина добра медия, изпълняваща своите функции, разбира се.






Няма коментари:

Публикуване на коментар