събота, 23 август 2014 г.

На Берое с любов

Като фенка на „Берое” се старая да ходя на всеки мач – бил той „невероятно дерби” или „лежерно мачле”. Но днес няма да ви обяснявам колко велик е тимът или колко добри са играчите. Не, днес ще се фокусирам върху невероятното явление, на което станахме свидетели след първото  полувреме на мача с Хасково. А именно – как природата се сля с феновете.....

Изведнъж плисна дъжд. Не, не дъжд, не и градушка, а цяла една стихия се изля върху тревата. Бяла завеса покри футболното игрище. Вятър помете треньорските скамейки и ги остави голи – водата изми и омразата, и напрежението, и обидите, на които този храм се бе нагледал. Светкавици пробягаха като змийче и разцепиха тъмнината на две. Небето слезе на земята...и реши да остане. На Аязмото се озовахме  само тримата – стадиона, стихията и феновете, в окото на бурята, за да празнуваме бедствено.
Не заради двата гола или заради миналите победи. Не заради купите и отличията. Празнувахме Берое, празнувахме съществуването си и обичта, която ни свързва. Тъпанът биеше, гръмотевици разлюляваха земята, песните стигаха до боговете.

Там – под проливния дъжд, в очите на верните фенове, там е Берое. Не е в съблекалните или в играчите. Не е в съдийските решения и в мечтаните три точки.
Не – Берое е онова чувство, което те кара да пееш с цяло гърло, докато дъждът те плиска, докато вятърът жули лицето ти, а студът бавно те вледенява. Берое е в песните, в надеждите, в радостните викове и в усмивките. Берое е в своите фенове – чист, неопетнен, винаги подкрепян и безпрекословно обичан.  И винаги ще бъде.


Знам, че всеки клуб има своите привърженици, своите знамена, емоции и песни. Но тази вечер ние имахме всичко.


четвъртък, 7 август 2014 г.

Ела да си направим едно #Selfie

Селфи” ( от англ. – Selfie) означава автопортрет, най-често направен с цифров  фотоапарат или мобилен телефон и качена в социалните мрежи.  Въпреки, че първото селфи е направено през  1839 г. от химика и металург Робърт Корнелиус, понятието нашумя едва през 2013 г. То успя да навлезе в културата и изкуството, благодарение на неговите верни почитатели – холивудските звезди и музикалните поп икони, които са известни с тълпите пощурели фенове-тинейджъри. За по-малко от година певците редяха рими за селфито, а един от най-големите производители на електроника в света дори го използва като рекламен трик.

Автопортретът бързо завладя и България. Родните звезди, подражавайки на презокеянските си колеги, напълниха страниците си в социалната мрежа със селфита. Дори из интернет плъзнаха забавни „наръчници за перфектното селфи”.  Първоначално селфитата бяха просто начин на изразяване и забавление, но с времето те успяха да се превърнат в мания за много хора. След първоначалната еуфория покрай автопортретите, ги последва и негативната вълна от крикити.  Почитателите на селфита бързо станаха „отчаяни за внимание” или „нарцистични празноглавци” в очите на обществото.

 „Да си направиш селфи на интересно екзотично място с усмивка, за да покажеш на хората как се забавляваш е нормално и го одобрявам напълно. Да си направиш цяла папка с 30 различни селфита в една и съща поза с нацупени устни и присвити очи в 30 различни тоалетни на заведения - това вече е мания и за мен лично това вече не е нормално. Не е и красиво и на моменти е смешно, дори жалко. Селфитата са като всяка друга мода, мания, тенденция. Аз лично не си падам по тях. Нямам нищо против , но предпочитам да се снимам с приятели, семейството ми или пък с хора, които уважавам и на които се възхищавам. Предпочитам един ден като разглеждам албумите, да си припомням колко съм бил щастлив с хората около мен, а не как съм бил сам в тоалетна на някоя дискотека пред огледалото. Снимките, като всяко нещо трябва да се правят за удоволствие, не просто за да не изоставаме от модата. Селфита или не, сам или с други хора - най-важното при снимките е да запечатат щастливите моменти в живота ти !” споделя старозагорецът Александър Цветанов, магистър по счетоводство. 

Манията обвзема и по-малките – все по-често срещана е гледка на ученици с таблет или смартфон в ръка, стараейки се да заснемат перфектното селфи за социалната мрежа. Ето какво мисли и един старозагорски зрелостник ( Благовест Илиев) за селфитата :
„ Селфито е и мания и начин на себеизразяване, но за мен си е цяло изкуство! И аз като всеки нормален тийн си правя снимки , но за разлика от връстниците ми, за мен не е болестно състояние. Има толкова вманиачени, че се налага да ги наблюдаваме по социалните мрежи и за добро утро, и за лека нощ.Това, с което бих се похвалил е, че всичките ми селфита са все известни български изпълнители!” – заявява гордо Благовест.
Малко са хората, които устояват на изкушението да се „щракнат” сами за спомен. Въпреки, че селфитата завладяха младите за секунди, модерната „суетна епидемия” имаше и своите критици.

„Аз лично нямам телефон, който прави селфита, и не си щракам подобен вид снимки. Селфи-снимката не е любимата ми концепция, тъй като в нея авторът обръща вниманието върху себе си, а не върху събитията около него. Често някой си прави селфи не заради самото преживяване или момент, който иска да сподели, а за да покаже че и той е там, и той е част от него (например не снима мача на националния отбор, а обръща камерата и фотографира себе си на трибуните). Качването на снимката в интернет е важна част от целия акт. Може би щеше да е по-различно ако си пазехме селфитата за себе си, както родителите ни пазят албуми с хартиени снимки.  В този смисъл селфито е част от нуждата на младите хора да принадлежат към нещо във все по-виртуалния и разкъсан свят.” – изказа мнението си 22-годишният старозагорец Атанас Михнев, по настоящем доброволец  на ЕС в Мексико. „Не отричам възможността това изразно средство (както всяко изразно средство) да може да се използва за да предаде смислени послания. И все пак множеството от този вид снимки, особено споделени във социалните мрежи си остават израз на суета.” – допълва той.

„ За мен лично не е нито мания, нито забавление. А ако трябва да обобщя какво точно е селфито, по-скоро бих употребила думите “мода“ и “маркетинг“.Рядко използвам предната камера на телефона си, но не отричам, че съм си правила селфита.За мен селфито е социален феномен, чийто потенциал да продава бързо бе забелязан, както от маркетолозите, така и от обикновените потребители на социалните мрежи.” – обоснова се умело старозагорката Ваня Грозева, участник в „Мениджър за един ден” през 2014 г.

След бурните емоции и сензации около известното „селфи” автопортретите загубиха своята уникалност и иновативност, превърнаха се в нещо обикновено и нормално – поредната приумица на тийнейджърите. Вече почти залязващата мода на селфита, Стиляна Ставрева, старозагорка, студентка по право в СУ обобщава умело по следния начин:
„Селфитата са забавни понякога.Особено ако има много хора на тях.Създават някакво чувство за близост.”



Статията е публикувана и във вестник "Старозагорски новини".