Аз не харесвам принцесите. Онези, на които никога не са разбивали сърцето. Онези, които просто са си седяли кротко вкъщи и са чакали Чаровният Принц да им се изтупка пред вратата. Онези, които са имали "кръстница вълшебница", която да им помага в най-тежките моменти. Онези, които са станали принцеси, просто защото са се оженили за принц. Онези, чиято кожа е като порцелан, чиято коса никога не стърчи ( да, дори, когато стават от сън!), и чиято талия остава все така тънка въпреки пищните царски обяди.
И чийто живот е продължил щастливо без труд, без мъка, без препятствия и без изпитания, без моментите, които да карат да паднеш на колене, несигурен, че имаш сили да се изправиш. Без болести, без загуби, без безпаричие (все пак да сте чували принц да фалира?), без семейни скандали, без ревящи и капризни деца, без домакинска работа, а просто така - с усмихвайки се и махайки, техният живот щастливо продължава.
Не, определено не харесвам принцесите. И не искам да бъда като тях.
Предпочитам истинските жени за пример...
Онези, чието сърце е облепено милион пъти, но все още може да обича, онези, чийто джоб никога не пращи от пачки, онези, които правят сметка в магазина и успяват да си спестят някой друг лев за ботушки и червило. Онези, които не изглеждат перфектно, които имат своите лоши дни и нощи. Онези, чието присъствие стопля дома, чиято усмивка прикрива дъжда в очите, а тънките бръчици по челото издават тревогите. Онези, които понякога се сриват, падат на колене и плачат горчиво, докато гримът им се стича по бузите... Онези, които са търсили принца, намирали са го и са го губили. Защото една стъклена пантофка не може да поправи изневяра или предадено доверие. Онези, чийто живот е луд водовъртеж от емоции...
Вие си бъдете принцеси.
Аз ще хвърля стъклената пантофка,
ще счупя омагьосаното огледало на стената,
ше отпратя феята-кръстница да помага на друг по-нуждаещ се,
от отровната ябълка ще посея плодово дръвче,
а от тиквата, която някога е била нечия каляска, ще направя десерт.
Вие си несете приказните рокли, а аз ще ида на работа - защото в истинския свят красотата е преходна, сърцето лесно се разбива, а животът не е безплатен.
Довиждане, принцеси!
Моите мечти са по-големи от вашите вълшебни приказки !
Ще се видим някога пак в далечното бъдеще .... когато приспивам дъщеря си с вас :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар