Процеждам се през дупката в пердето,
но не се наричам светлина,
онези дни загубих, дето
стиховете пишех вечерта.

Да можех да се върна пак назад,
навярно други думи ще намеря,
от тях да вее сивкав хлад,
с мирис на дъждовната неделя.

Но думите ми блъскаха в сърцето,
алени, незрели и неточни,
и пишеше ли, пишеше във мен детето,
с чисти мисли, непорочни

Пишеше, захвърляше и пак -
нова страница, нов стих,
пишеше и тропаше във такт,
като във песен, с ритъм тих..

И тъпо е ,
И грозно е,
И рима няма.
И колко просто е,
поезията е измама.

И вече някак пръстите не тичат по клавишите,
изсъхнаха тетрадките,
душата ми издиша
и почерк имах, и красиви букви
от думите дворци строях,
но всичко рухна.

Процеждам се през дупката в пердето,
и моля, наричайте ме Самота
онези дни загубих, дето
за мене само бе света...

The devil is pretty

The devil is in the desire. In that little guilty wish you have, but cant admit. He is in the things you want, but shouldn't, in the tastiest food, that you should stop eating, in the burning cigarette that you should quit on.

The devil is in the secret look someone gives you, in the spectacular spark in their eyes, that makes you believe in fate. His finest work is in the warmth you feel in your heart, while loosing your mind over a word, a smile, a wink, a walk.

The devil is in everything your sinful heart wants, the devil know your secrets, your hidden desires and keeps you chained with them.

Until you become the devil for someone else.