Forgive and forget

Странно, всяка години преди рождения ми ден ми става едно такова… меланхолично. Дали е защото се прощавам с последните дни на тази възраст или заради няколкото чаши августовско вино.. не зная.

Всяка година на този ден си правя равносметка. Ама като тия от фейсбук с простотиите ви. Имам си достатъчно. Защото изглупявам все повече. Изглупях ви по драмите, изглупях ви по усмивките, дето не бяха за мен, по скритите ви погледи се побърках, изглупях да ви слушам болките, които май боляха само в мен и да ви превързвам раните, дето ги нямате.

Добре дошли в моята лечебница!

Тук нямаме ярки светлини, напротив – гледаме се в сумрака, защото казват хората, че трябваш да гледаш любимия човек на лунна светлина – така го гледаш наполовина с очи и наполовина със сърце. Аз очите си ги избодох. Нямаме силни лекарства, шумни машини… но имаме вино. По много. Не говорим, но се слушаме. И плачем често. После наливаме още вино и заспиваме, унесени от аромата на лавандула. Да, тук всички сме лавандулови. Тук няма кой да ви „изпише“, защото никой никога не се записва. Тук идваме заедно и накрая оставам само аз. Без спомени. След третата бутилка е трудно да се помни. Дали пък през цялото време не съм била сама тук, а вие да сте били фигури от сив цигарен ден, oт чието присъствие се нуждаех ?

Ей така, да ви лекувам, без да искате да сте лекувани. Да ми благодарите ведро след „терапията“, а аз да потъна в 12 процента алкохол.

Изглупях ви по историите, по топлите прегръдки и мечтите ви.

Добре дошли в моята лечебница!

Тук никой не лекуваме…

Винаги е Париж...

От няколко дни в мрежите циркулират новини относно изгорялата катедрала Нотр Дам в Париж. Наистина, тъжен момент за Европа.

Но аз няма да ви говоря за това колко ценна е за мен тази постройка, тъй като аз не съм силно вярващ човек и едва ли бих успяла да видя в нея това, което виждат повечето от вас.
Тук съм срещу белия лист, защото се случи нещо друго, което ... как да кажа.. ме подразни, разгневи, обиди, накара ме да се замисля, да се ядосам.

Да, Париж е сърцето на Европа. Така казват. Не съм била там и може би никога не бих отишла. Но във филмите, в книгите, в песните... Винаги е Париж.

Проблема, който виждам аз в цялата тази обстановка е, че сякаш българите заобичахме Париж повече от нас самите. Вярно е, че френската столица е сякаш "прокълната" от няколко години и нещастията се редят едно след друго... но в България това е ежедневие.

Да, никой не ни подпалва храмовете и не ни бомбардира печатниците. Но не и нужно.

В България ни изнасилват журналистките, осъждат ни неправомерно медиците, политиците убиват хора по пътищата безнаказано, бият и ограбват пенсионерите ни, отвличат и продават децата ни в чуждите страни...

И знаете ли най-страшното - на нас не ни пука!

Колко случая се потулиха, колко хора останаха ненаказани, а ние седим и ревем за Париж и катедралата му. Политиците, които ни обесняват, че няма как да вдигнат пенсиите, онези същите политици, които вкараха държавата в дългове, предлагат парична помощ на французите.

ОТ КЪДЕ ги взехте тия пари, като само тръбите, че няма пари за качествени магистрали и болници ? Защо българите събират капачки за нови кувиози, а вие дарявате пари за парижката катедрала ? От личните си финанси ли ги дарихте или ?

Защо един пожар в Париж ви трогна толкова много, че да си разлепите всякакви простотии по профилите и да "пуснете сълза" ? Модерно ли е да скърбите за Европа, но да не давате и 5 пари за България ? Свършиха ли се занемарените болници, бедните хора, пенсионерите продаващи какво ли не по тротоарите за жълти стотинки, че хукнахме на Париж да подаваме ръка ?

Съжалявам, че не мога да видя добротата в даренията ви за Париж. Съжалявам, че не мога да жаля изгоряла постройка, след като операта в Стара Загора е опожарявана неколкократно. Извинете коравосърдечността ми, че не плача по чуждото, че не съм хукнала по чужбина, а че се интересувам от случващото се в държавата ми.

Знаете ли колко болни деца има в държавата ? Знаете ли колко български семейства живеят в мизерия ? А колко добри каузи и колко добри българи имаме ?

Е не знаете.

Нали не сме в Париж.