Винаги е Париж...

От няколко дни в мрежите циркулират новини относно изгорялата катедрала Нотр Дам в Париж. Наистина, тъжен момент за Европа.

Но аз няма да ви говоря за това колко ценна е за мен тази постройка, тъй като аз не съм силно вярващ човек и едва ли бих успяла да видя в нея това, което виждат повечето от вас.
Тук съм срещу белия лист, защото се случи нещо друго, което ... как да кажа.. ме подразни, разгневи, обиди, накара ме да се замисля, да се ядосам.

Да, Париж е сърцето на Европа. Така казват. Не съм била там и може би никога не бих отишла. Но във филмите, в книгите, в песните... Винаги е Париж.

Проблема, който виждам аз в цялата тази обстановка е, че сякаш българите заобичахме Париж повече от нас самите. Вярно е, че френската столица е сякаш "прокълната" от няколко години и нещастията се редят едно след друго... но в България това е ежедневие.

Да, никой не ни подпалва храмовете и не ни бомбардира печатниците. Но не и нужно.

В България ни изнасилват журналистките, осъждат ни неправомерно медиците, политиците убиват хора по пътищата безнаказано, бият и ограбват пенсионерите ни, отвличат и продават децата ни в чуждите страни...

И знаете ли най-страшното - на нас не ни пука!

Колко случая се потулиха, колко хора останаха ненаказани, а ние седим и ревем за Париж и катедралата му. Политиците, които ни обесняват, че няма как да вдигнат пенсиите, онези същите политици, които вкараха държавата в дългове, предлагат парична помощ на французите.

ОТ КЪДЕ ги взехте тия пари, като само тръбите, че няма пари за качествени магистрали и болници ? Защо българите събират капачки за нови кувиози, а вие дарявате пари за парижката катедрала ? От личните си финанси ли ги дарихте или ?

Защо един пожар в Париж ви трогна толкова много, че да си разлепите всякакви простотии по профилите и да "пуснете сълза" ? Модерно ли е да скърбите за Европа, но да не давате и 5 пари за България ? Свършиха ли се занемарените болници, бедните хора, пенсионерите продаващи какво ли не по тротоарите за жълти стотинки, че хукнахме на Париж да подаваме ръка ?

Съжалявам, че не мога да видя добротата в даренията ви за Париж. Съжалявам, че не мога да жаля изгоряла постройка, след като операта в Стара Загора е опожарявана неколкократно. Извинете коравосърдечността ми, че не плача по чуждото, че не съм хукнала по чужбина, а че се интересувам от случващото се в държавата ми.

Знаете ли колко болни деца има в държавата ? Знаете ли колко български семейства живеят в мизерия ? А колко добри каузи и колко добри българи имаме ?

Е не знаете.

Нали не сме в Париж.