Пожелание за 2014

Два дни преди началото на новата година ми се иска да ви пожелая нещо... Не просто редовните пожелания, свити от интернет, а нещо по-.. лично.

През 2014 ви пожелавам да сте честни и безкористни, за разлика от нашите управляващи.
Нека бъдете мислещи, отстояващи своята позиция и с ясни искания и идеали - не като част от протестиращите.
Бъдете безпристрастни и непродажни - но не взимайте за пример служители на реда.
Бъдете щастливи, но помнете че парите не са щастие - някои "величия" го позабравиха.
Бъдете креативни и оригинални, но не като нашите знаменитости.
Прочуйте се - но нека да не е като показвате голо тяло.
Правете пари - но не на чужд гръб.
Бъдете свободни - но не забравяйте, че свобода и свободия не са синоними.
Искайте още от живота - но не тъпчете хора, за да се изкачите по стълбичката.
Дайте си почивка - но не и когато приятелите ви се нуждаят от вас.
Помагайте на другите - но не само по Коледа и Великден.
Подарете подарък на близък човек - но не разчитайте, че колкото по-скъп е той, толкова повече ще ви заобичат.
Забавлявайте се - но без да се унижавате.
Поглезете се - но не забравяйте отговорностите си.
Обичайте - и позволете да ви обичат.
Бъдете щедри - с тези, които заслужават.
Дайте втори шанс - но не позволявайте да ви се качат на главата.
Запознайте се с нови хора - но не забравяйте и не заменяйте старите.
През 2014 ви пожелавам да обичате себе си първо - но без да бъдете себични.

И като за последни ви пожелавам to get a taste of your own medicine ( или накратко - да получите това, което сте дали!). Carma is a bitch, don't forget it.

Честита и успешна 2014 на всички. Now go drink your asses off (and dont forget to eat баница..a lot.)

Една година след края на света

Една година след 21.12.2012.

След (не)подадените оставки и след (не)успешните протести.
След окупацията.
След войната и бежанците.

След няколко загубени приятелства.
След няколко стажа.
След редица взети изпити.

След една година съм отново тук, за да ви споделя нещо.
Светът наистина свърши миналата година.
Това, което виждаме днес е карикатура, изродска картина на някогашния свят.

Живея в нов свят, в който демокрацията е анахронизъм. Има я само в старите речници. Управляващите, с кехлибарена течност в ръка, струваща топлия обяд на едно дете, гледат от високата кула, и подобно на Рапунцел, не знаят какво се случва извън нея.

Страната ми се напълни с бежанци, видяли в нея спасение от смъртта. Но горките не знаеха, че ще предпочетат да си умрат у дома, отколкото да дойдат тук, за да бъдат третирани като кучета - бити, спящи на студено (а понякога и на улицата), преглъщащи сух хляб. Виждам изплашени хора, виждам премръзващи малки деца, виждам и безскрупулни убийци.

Университетите пропаднаха. Буквално. Студентски съвет продава своите избиратели  за двойно по-голям бюджет. На вратите седят група младежи с лозунги, написани набързо на картон (същият този картон, с който един бежанец ще се завие довечера) и ме блъскат крещейки "червен боклук". Защото не окупирам. Защото не протестирам.

Страх ме е да говоря за образователната система. Страх ме е,че ХАНКО БРАТ ще се надигне от гроба да си прибере земята, която синът му е нарекъл България. Страх ме е да видя какво са писали 2 набора след мен на матурите.

Четиринадесетгодишно момиче си "post-ва" снимки от instragram и хиляда hasgtag-чета. Но какви снимки пък - гола-голеничка се перчи на екрана и се оправдава, че натиснала "post" по погрешка. Сигурно е искала да ги прати на 35-годишния си приятел (който прелива от SWAG).

По телевизията - цирк. Реалити шоута - колкото искаш. Мозъчни клетки - нулеви. Новините - купени. Рейтингът - стабилен.

След 16 публикации, след десетки критики, след една година и аз вече съм друга.

Не вярвам в медиите като общо цяло. Вярвам, че всеки сам трябва да бъде медия и сам да отрази случилото се. За да сме поне малко истински. Не вярвам, че младите хора са пълни с идеи и живеят за идеали. Не и след като признаха парите за свой господар. Не знам какво бъдеще ни чака. Не вярвам в честността и възмездието. Не вярвам, че всеки получава, това, което заслужава, защото цяла година гледам как изроди получават само това, което искат.

Изроди, които с удоволствие бих излежала.

Добър вечер, бъдеще

„Добър вечер, драги зрители. В днешната новинарска емисия ще видите:

•           Българските медии са сред най-либералните в света
•           Български журналист спечели награда Пулицър
•           Репортер разказва за опит за подкуп от властта

Българските медии са сред над-либералните в света:

Учени от университета Харвард установиха чрез световно проучване, че медиите в България са сред най-либералните. Свободата на словото в нашата родина е цели 90%, по-напред са само скандинавските държави. Академиците от университета заявиха, че в българските медии липсва автоцензура и са достоверен източник за информация.

 „Наблюдава се изключително голяма обективност и достоверност. България определено може да се сравни с Дания,където медиите са напълно независими” коментира ръководителят на проучването.

Български журналист спечели награда Пулицър:

Българката Мария Иванова беше наградена с най-високото отличие за един журналист – награда Пулицър. В залата 1 на НДК днес се състоя тържествената церемония по връчването на този приз, като присъстваха много видни журналисти от цял свят. Материалът, с който Мария грабна наградата носи името „За мишките и политиката”, посветен изцяло на проблемите на българската политическа сцена. Много от фактите изтъкнати в материала се сториха непоносими за управляващите, като някои от тях дори отказаха да присъстват на церемонията. Мария Иванова е поредната българка грабнала престижната статуетка, отразявайки действителността в България. Поздравяваме искрено Мария за прекрасната статия.

Репортер разказва за опит за подкуп от властта:

В нашето студио сме поканили  Теодора Петрова, репортер в нашата телевизия, за да разкаже какво е поискал от нея член на парламента. Здравей Теодора, разкажи ни какво се случи.

-           Беше ми уговорена среща с господин Х, на която трябваше да му взема интервю. Пристигнах на мястото, той вече ме чакаше. Започнах с обикновени въпроси – какво е бъдещето на България, какви реформи иска да въведе. Когато обаче стигнах до въпросите за измамите на този депутат, той стана изключително нервен. Отрече твърденията ми да са истина, а когато му показах доказателства, ми предложи голяма сума „за да си държа устата затворена”.

-          Колко пари ти предложи ?

-         10 000 лева, ако си мълча и 20 000 лева, ако напиша материал доказващ неговата невинност. Аз, разбира се, отказах.

-           Как се взима подобно решение? 20 000 лева не са малко пари.

-          Да, така е. За мен обаче беше лесно да избера. Истината е по-скъпа и от злато. Може журналистите да не се подлагаме на клетва като лекарите, но отвътре всеки от нас трябва да знае кое е правилно и кое грешно. В тази ситуация аз видях правилния избор и го направих.

-           Не се ли страхуваш от господин Х?

-          Не. Знам, че зад гърба си имам всички медии, полицията и своите близки. А хора като въпросния депутат не се задържат на власт за дълго. Скоро той ще бъде обикновен човек като всички останали.

-           Благодарим ти много за отделеното време. Иска се голяма смелост и чувство за справедливост да споделиш тази история в национален ефир.

-         И аз ви благодаря.Направих това, което всеки един мой колега би направил на мое място.”

Будилникът звънна и аз се събудих. Разтърках очи и пуснах телевизора. Какви са тези новини? Какво стана с наградата Пулицър, къде отиде свободата на словото?  Нима всичко е било просто сън ? Но пък какъв хубав сън беше това – да видя едно светло бъдеще за българските медии.