Една година след края на света

Една година след 21.12.2012.

След (не)подадените оставки и след (не)успешните протести.
След окупацията.
След войната и бежанците.

След няколко загубени приятелства.
След няколко стажа.
След редица взети изпити.

След една година съм отново тук, за да ви споделя нещо.
Светът наистина свърши миналата година.
Това, което виждаме днес е карикатура, изродска картина на някогашния свят.

Живея в нов свят, в който демокрацията е анахронизъм. Има я само в старите речници. Управляващите, с кехлибарена течност в ръка, струваща топлия обяд на едно дете, гледат от високата кула, и подобно на Рапунцел, не знаят какво се случва извън нея.

Страната ми се напълни с бежанци, видяли в нея спасение от смъртта. Но горките не знаеха, че ще предпочетат да си умрат у дома, отколкото да дойдат тук, за да бъдат третирани като кучета - бити, спящи на студено (а понякога и на улицата), преглъщащи сух хляб. Виждам изплашени хора, виждам премръзващи малки деца, виждам и безскрупулни убийци.

Университетите пропаднаха. Буквално. Студентски съвет продава своите избиратели  за двойно по-голям бюджет. На вратите седят група младежи с лозунги, написани набързо на картон (същият този картон, с който един бежанец ще се завие довечера) и ме блъскат крещейки "червен боклук". Защото не окупирам. Защото не протестирам.

Страх ме е да говоря за образователната система. Страх ме е,че ХАНКО БРАТ ще се надигне от гроба да си прибере земята, която синът му е нарекъл България. Страх ме е да видя какво са писали 2 набора след мен на матурите.

Четиринадесетгодишно момиче си "post-ва" снимки от instragram и хиляда hasgtag-чета. Но какви снимки пък - гола-голеничка се перчи на екрана и се оправдава, че натиснала "post" по погрешка. Сигурно е искала да ги прати на 35-годишния си приятел (който прелива от SWAG).

По телевизията - цирк. Реалити шоута - колкото искаш. Мозъчни клетки - нулеви. Новините - купени. Рейтингът - стабилен.

След 16 публикации, след десетки критики, след една година и аз вече съм друга.

Не вярвам в медиите като общо цяло. Вярвам, че всеки сам трябва да бъде медия и сам да отрази случилото се. За да сме поне малко истински. Не вярвам, че младите хора са пълни с идеи и живеят за идеали. Не и след като признаха парите за свой господар. Не знам какво бъдеще ни чака. Не вярвам в честността и възмездието. Не вярвам, че всеки получава, това, което заслужава, защото цяла година гледам как изроди получават само това, което искат.

Изроди, които с удоволствие бих излежала.