Addiction

В очите си се криеш,

Мъгляви са представите щом от бутилката направо пиеш,

Но не е уиски, не е скоч, не нито водка, нито вино,

Пиеш и не знаеш, колко време точно мина

Когато са запоследно беше сам,

В ума си,

В сърцето,

В стаята пълна с непознати,

Виждаш болката, но не и бягство,

Усещаш раната, която се разрастна,

И наливаш, и наливаш от бутилката забрава,

Колко много време мина от тогава!

И няма я в очите добротата,

Няма прошка, няма милост

И все катран намираш във сърцата,

И продължаваш от бутилката да пиеш...

А хората искат зелища, храна !

Подай ми, моля те, солта

Да сипя в раната отворена,

Да предизвикам у тях спомена...

Ще заболи ли  раната им още ?

Щом губят се в бутилки нощем?

Щом с илюзии  живеят вече,

Щом истината някак пречи,

На спокойния, пропит живот,

Пропит от сълзи, водка и ...

Кибрит!

Огън блесна в тъмнината,

Набутаха цигарата в устата,

И дърпат, смучат невидели,

С очи грозни, някак потъмнели...

Не чувстват нищо.

Няма болка, раздразнение,

Няма сълзи, а забвение...

И гледаш грозната картина,

И виждаш себе си –

След може би година..

Но пускаш ли бутиклата с отрова ?

Гасиш ли фаса, хвърляш ли цигарата готова ?

Приключвам с интервюто, обещавам.

Повече въпроси няма да задавам.

Оставям те в илюзията ти любима,

Забрави ме, ей сега ще си замина

И ще бъдеш сам с бутилка и цигара.

Спокойно! Тук няма кой да ти се кара!

Довиждане! До скоро! И това е..

Зависимостта като жена е,

Ревнива, глезена, жестока,

И иска още, търси нова стока,

Ти сам си с нея в този брак,

Сам си в черния и грозен мрак....

Но стига вече! Чу достатъчно.

За мен беше наистина.. очарователно,

Да разговарям с теб и с демоните в тъмнината,

Прости, но май заключил си вратата,

Аз тръгвам, чакат ме навън!

....

и той събуди се от сън.