Добър вечер, война по пътищата .

“Добър вечер, драги зрители. Водещите новини дотук : ужасна катaстрофа в центъра на София. Загинали са две момчета на 20 години. ...Пътно произшествие по магистралата, автобус пълен с деца е загубил контрол и потъва в реката. Седем от децата са починали....По-късно две коли са се врязли в тир около...”  

Изключвам телевизора. Писна ми от тази черна реалност. Сякаш всичко се размива и единственото, което чувам по новините е „смърт, смърт и смърт”. Всеки ден все повече и повече млади и невинни хора стават жертва на катастрофи. А кога да обвиним? Държавата, която така и не направи пътищата безопасни ? Подпийналите шофьори или безразсъдните хлапаци, каращи с бясна скорост ? Кой ще плати за загубата ни ?

Всеки един от нас поне си е казвал „Това не може да се случи с мен” и е загърбвал някои правила за движението по пътищата. Колко пъти млади шофьори, за да впечатлят приятелите си са „настъпвали газта” ? Колко пъти, онзи, който е „пил малко” загубва контрола над колата ? Какво толкова, нали. Накрая всичко завършва с грозни, окървавени тела, разплакани майки и ненаказани нарушители. Като филм на ужасите почти. Цялата трагедия ни стъписва, заклеваме се, че няма да правим така, че ще внимаваме.... до следващият път, когато жертвите сме ние. Нима някой от нас би искал да разбере, че по вина на някой непознат е загубил най-ценното в живота си, че брат ни, баща ни, мъжът ни никога повече няма да се завърне вкъщи ? Не, но въпреки това ужасът по пътищата продължава. Създават се хиляди кампании, посветени на този проблем, но колко от нас си взимат поука ? И без диаграми и сложни таблици мога да ви кажа – почти никой.

А вината, нея кой я поема ? Наказан ли е някой ? Не.. Ситуацията обикновено е съобщена като „неясна” , месеци наред се проточват процеси и накрая виновникът излиза свободен или със смешно снизходителна присъда. Този убиец, да точна така, хладнокръвен убиец, ще продължи да кара безбожно скъпата си кола със същата безбожно висока скорост. Това ли е ? Него ли наричат невинен? Не го ли изяжда отвътре вината за отнемането на душа, за преждевременното посичане на един млад живот, изпълнен с надежди и мечти ? 

И както винаги справедливостта е някаква отживелица.

Аз отказвам да живея в такъв свят. Отказвам да повярвам, че един ден може да загубя близките си, моето съкровище, по един такъв нелеп начин. Отказвам да гледам некролозите на връстниците ми и тъгата, изписана по лицата на приятелите ми.  Аз отказвам да убия човек с глупостта си. И докато чакам и други да се откажат от тази „война” , мога единствено да се надявам за по-добро бъдеще.