Животът в общежитията - sweet dream or a beautiful nightmare ?

            Влизам в общежитието след десетминутна борба с металната решетка на вратата ми. Задъхана съм, понеже вече трета година в седеметажното общежитие липсва асансьор. Съквартирантката ми спи на скърцащото легло, добре завита, тъй като прозорецът не се затваря плътно. По-рано чух домакинката да се кара по телефона с техника на общежитието - вече трети ден трима студенти от петия етаж били без вода в общежитието. Картинката е красноречива.

            Всяка година в българските университети биват приемани стотици хиляди студенти - и български, и чуждестранни. В УНСС броят на новоприетите надхвърля 3900, а определените места за общежитие са едва 5000. Така ежегодно около 15 хиляди студенти са принудени да търсят и наемат квартира. Онези попаднали извън първо, второ и трето класиране, могат да намерят "спасение" и в т.нар. разменно писмо, което позволява на студент от един ВУЗ да използва общежитие на друг. Разбира се, за да се сдобие с това разменно писмо всеки трябва да се въоръжи с голяма доза търпение. Дългата процедура започва от комисията по настаняване, минава през дузина сърдити служителки, купища документи за попълване и завършва в блок, далеч по-различен от представите на студента. Датите на обявяване на трите класирания, както и тази за разменни писма са крайно неудачни - всички класирания с изключение на първото излизат до месец след започването на учебната година. Тези, които чакат класиранията, прибягват до какви ли не идеи - живеят у роднини, "нелегално" у някой приятел, получил общежитие, на хотел, а някои дори са склонни да пропуснат първите седмици от своето обучение.

            Струва ли си да се живее на общежитие с всички тези "препятствия" по трасето ? Да, от финансова гледна точка - наемите за общежитие не надскачат 50-60 лв, освен ако не сте от онези късметлии попаднали в ремонтиран блок - там еднократно се заплаща депозит от 100 лв, който да послужи като гаранция, че общежитието ще остане непокътнато. Дори и някои по-платежоспособни студенти избират да живеят в общежитие, заради самата обстановка. От гледна точка на социалните контакти - в общежитието има студенти от различни курсове, различни университети и специалности, което предоставя възможност за създаването на нови приятелства и познанства. В общежитията има и определено ниво на дисциплина и сигурност - далеч по-спокойно е от някой отдалечен квартал. Друг плюс на общежитията е, че най-често се намират в близост до автобусна спирка и някой денонощен магазин, а за учащите в УНСС и Техническия университет - в близост и до ВУЗ-а.

            В заключение мога да кажа, че въпреки редицата изброени неудобства животът в общежитие е предпочитан от масата студенти. Чувството на приобщеност, което дава общежитието на студентите, усещането, че са част от определена група и общество е водещо в дилемата квартира-общежитие. На въпроса ми "Защо избра общежитието пред квартирата ? " моята съквартирантка ми даде най-искрения отговор :

"Заради обстановката. Харесва ми да живея сред млади хора. Харесва ми , че мога да почукам на съседната врата за 2 лъжички захар и никой няма да ми откаже, защото всички се намираме в еднакво положение."